Два дни, помисли си той, нима само два дни минаха откак се върна на земята и намери инспектор Драйтън да го чака. Толкова неща се случиха, че този период му се струваше много по-дълъг от два дни. Толкова невероятни неща станаха, продължават да стават и продължават да са невероятни, но той знаеше, че от изхода на тези събития може да зависи бъдещето на цялото човечество и на съюза, изграден от човека с другите звезди.
Опита се да предизвика у себе си омраза към колесатите, но омраза нямаше. Те бяха твърде чужди, много далече от човека, за да внушават омраза. Бяха по-скоро абстракция на злото, отколкото действително зли същества, макар добре да разбираше, че това не ги правеше по-малко опасни. Ето онзи, другият Питър Максуел, сигурно е бил убит от колесатите, защото, когато са го открили, около него още е имало необикновена, противна миризма, и сега, след онези мигове в кабинета на Шарп, Максуел знаеше каква е тая миризма. Убили са го, защото са мислели, че първият върнал се Максуел трябва да дойде от кристалната планета и убийството е било начин да го спрат от намесата му в сделката с Времето за Артефакта. А когато се е появил другият Максуел, не са посмели да извършат второ убийство. Ето защо, каза си Максуел, мистър Мармадюк се опита да го подкупи.
Но, спомни си Максуел, имаше и един Монти Чърчил. Щом всичко това свърши, няма значение как, той ще издири Чърчил и ще си оправи сметките с него.
Приближиха моста, отидоха под него и се спряха.
— Ей, ненужни троли — извика мистър О’Тул към безмълвния камък, — цяла дружина сме се събрали тук, да преговаряме с вас.
— Млъкни — обърна се Максуел към таласъма. — Не се меси. Ти не се разбираш с тролите.
— А кой — попита О’Тул — може да се разбере с тях. Твърдоглави са, без капка чест и от здрав разум са лишени…
— Тихо — каза Максуел. — Повече нито дума.
Всички замряха в тишината на настъпващото утро и най-после един писклив глас им заговори изпод другия край на моста.
— Кой е там? — попита гласът. — Ако сте дошли да ни тормозите, няма да стане. През всичките тези години гръмогласният О’Тул ни е тормозил и се е заяждал с нас, но повече няма да търпим.
— Казвам се Максуел — обърна се Максуел към говорещия. — Не идвам да ви тормозя. Идвам да моля за помощ.
— Максуел ли? Добрият приятел на О’Тул?
— Добрият приятел на всички вас. На всеки от вас. Седях при умиращия Банши вместо тези, които не искаха да отидат да го изпратят в последните му минути.
— Но пиеш с О’Тул, нали? И разговаряш с него, да, да. И вярваш на лъжите му.
О’Тул прекрачи напред, подскачайки от гняв.
— Ще ви запуша гърлата — изпищя той. — Само веднъж да сложа лапи на гадните ви вратове…
Думите му внезапно прекъснаха, защото Шарп се протегна, сграбчи го отзад за панталона, повдигна го и го задържа така, издаващ сподавени гневни звуци.
— Продължавай — обърна се Шарп към Максуел, — Ако този малък пискун само отвори устата си, ще намеря някоя локва и ще го удавя там.
Силвестър се промъкна до Шарп, протегна нагоре главата си и нежно започна да души висящия О’Тул. О’Тул перна саблезъбия с ръце, които размахваше като вятърна мелница.
— Махайте го оттук — пищеше той.
— Мисли те за мишка — рече му Уп. — Опитва се да разбере дали си заслужаваш труда.
Шарп се дръпна и ритна Силвестър в ребрата. Саблезъбият се отмести с ръмжене.
— Харлоу Шарп — хвърли се към него Карол, — как смеете да правите такова нещо. Аз ще…
— Млъкнете — извика Максуел раздразнен. — Млъкнете всички. Драконът горе се сражава за живота си, а вие сте седнали да се препирате.
Всички млъкнаха. Някои отстъпиха назад. Максуел почака миг, после заговори на тролите:
— Не знам какво е станало преди. Не знам за какво се карате. Но ние се нуждаем от вашата помощ и трябва да я получим. Обещавам ви честно отношение, но и ви обещавам, че ако не сте достатъчно разумни, имаме намерение да видим какво ще направят два заряда взрив от вашия мост.
От моста долетя немощен, писклив глас.
— Но всичко, което някога сме искали, някога сме молили, е този гръмогласен О’Тул да ни направи бъчва сладка Октомврийска бира.
Максуел се обърна.
— Вярно ли е? — попита той. Шарп сложи обратно О’Тул на земята, за да отговори.
— Това е нарушаване на прецедента — нададе вой О’Тул. — Ето какво е. От незапомнени времена единствено ние, таласъмите, сме си варили развеселяваща душата бира. И сами сме си я пили. Не можем да направим повече, отколкото изпиваме. А ако направим за тролите, тогава и феите ще искат…