Събраха рибарите. Обадиха какво са чули.
Вълнение обхванаха покрусените светиивановчани.
— Къде е билетът? — извика кметът.
Тревожно се спогледаха.
Къде е билетът? Никой не знаеше къде е този билет. Тогава от навалицата се измъкна Славчо — Морското конче. Той влезе в черквата, където мъждукаха запалените кандила, безшумно пристъпи към олтара, почна да пипа Вехтата напукана икона на свети Никола и измъкна от една пукнатина бяло нагънато листче. Изскочи на двора и се затече към кмета.
— Ей го билета! — викна момчето.
Кметът пое листчето, надяна очилата си и прочете:
— Номер 3724. Същият!
Грабна Славча, вдигна го високо и го целуна по челото. Ние ще купиме не една, а пет нови мрежи. Ние ще ловиме пет пъти повече риба! Откъде взе този билет, скъпо момче?
— Купих го — тихо прошепна Славчо да не го чуе Йордан гостилничарят. Боеше се да не го бие, като се научи, че му е предал и подарените 20 лева.
Цяла нощ рибарите се веселиха. На другия ден двама души заминаха на парите в столицата. Когато се върнаха, донесоха на Славча нови дрехи и го проводиха на учение в рибарското училище.