Вечеряли тази вечер с лобода, дето съвсем я били забравили. И ако не била свирката двоянка, никой нямало да помни вече какво било станало. Обаче щом духнел някой в двоянката, голямата свирка свирела така за Палунко:
Лудо чудо Палунко,
вдън море се намерил,
люти мъки намерил.
А малката свирка споменавала жената:
Грейни, светни, зорице,
грейни, светни да видиш:
ново щастие иде,
три пъти потопено,
от жената спасено.
Така разказват по цял свят свирките двоянки.