— Андрей, приятелю… Не те лъжа като казвам, че си ми симпатичен. Не само че няма да говорим и за грош повече. Ще се съглася в аванс и с второто условие, което трябва да ми поставиш — няма да има и втори път!
— Добре. Приемам! Но болката започва да става нетърпима…
— Ще минеш само с едно леко разстройство — позасмя се Алекс. — И понеже може да се забавиш, ето ти листчето с банковата сметка на фондацията. Наистина се радвам, че се запознахме. Бъде здрав! И тръгвай към тоалетната…
— „Унивърсъл комершъл“, добър ден! Какво ще обичате?
— Добър ден, моето момиче. Ще те помоля да ме свържеш с господин Малич!
— Имате ли договореност да се чуете?
— Не, моето момиче. Откъде толкова време? Обаждам се, защото възникна необходимост. Предай на господин Малич, че го търси Алекс от Втора бронетанкова…
„Всъщност, глупак е този, който твърди, че една секретарка може да се окаже непреодолима бариера. Когато знаеш как да подходиш към тях, секретарките са просто душички…
След разговора с госпожицата ще трябва да мина през аптеката. Всеки нов клиент заслужава специално внимание. И отделна кутийка разхлабително. А съвременната фармация е наистина на ниво. Хапчетата от синята опаковка придават такъв неповторим вкус на кафето…
И да не забравя! Трябва да пускам вече по стотарка на келнера! Добро е момчето и добра работа върши… Макар че… и петдесетарката го радва. Но, от мен да мине! Със стиснати пръсти бизнес не се прави…“
ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Защо ли е прието хората да се делят на добри и лоши? Аз така и не успях да направя съществена разлика между Алекс и Андрей… Симпатични са ми и двамата.