— Опържи ме! — обади се от вира същинската мрянка, която свободно си плуваше в дълбочините.
— И ще те изям!
— Изяж ме! — повтори рибката.
В туй време се показа от водата един рак и запълзя по гърба на дяда Спира да му реже с ножиците си мустака. Дядо Спиро грабна гърнето с плъха и се затече към къщи.
— Брей, че тежки години настанаха за нашето племе! — разсъждаваше плъхът в гърнето. — По-напред ни ядяха само котаците, а сега почнаха и хората. Няма спасение!