— Въпреки пропастта? — попитах.
— Да. Оказа се доста сръчна в нейното избягване. Всъщност всичко й се удаваше с невероятна лекота.
— Удивен съм, че една смъртна е успяла да мине дори по този Непълен Лабиринт и да оцелее.
— Само някои от смъртните са способни на това — каза Джасра. — Останалите стъпват по невнимание на някоя от линиите, или пък загиват по най-необичайни начини в разкъсването между тях. Може би около десет процента от тях биха стигнали до центъра невредими. И слава Богу, защото така поне броят им е ограничен. Но не всеки от достигналите до целта успява да развие сили и умения, които да могат да се мерят с тези на истинския адепт.
— И казваш, че от самото начало тя е била по-добра от Виктор във всичко?
— Да. За съжаление твърде късно си дадох сметка докъде са се разпрострели възможностите й.
Усетих погледа на Джасра. Тя като че ли изчакваше, за да прецени реакцията ми. Вперих поглед в нея и сбърчих чело.
— Да — продължи магьосницата, явно доволна от ефекта на думите си. — Ти не знаеше, че пронизваш именно нея с кинжала си, нали?
— Не знаех — признах аз. — През цялото време се чудех кой ли се крие зад тази маска. Не можех да разбера какви са мотивите му. Водопадите от цветя бяха доста мъгляв намек, а аз така и не разбрах кой си играе със сините камъчета — ти или Маскирания.
Джасра се засмя.
— Сините кристали и пещерата, от която произхождат те, са семейна тайна. Те представляват нещо като магически изолатор. Но две отделни парченца от кристала, които някога са били едно цяло, запазват връзката помежду си и същество с достатъчно чувствителна сетивност би могло да проследи сигнала.
— През Сенките ли?
— Да.
— Дори когато следеният няма някакви специални умения или дарби?
— Дори тогава — каза тя. — Досущ като при следенето на пътуващ през Сенките, докато той все още променя тяхната същност и следата е още прясна. Всеки би могъл да проследи подобна следа, стига да е достатъчно бърз и достатъчно чувствителен.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си ме следила през цялото време?
Джасра поклати глава.
— Джулия?
— Започваш да схващаш.
— Не… — казах аз. — Е, може би съвсем мъничко. Тя е била по-надарена, отколкото си очаквала. Това вече ми го каза. Струва ми се, че ти е погодила някакъв номер, но нямам никаква представа какъв точно и кога.
— Доведох я тук, тъй като трябваше да взема някои пособия, които да отнеса до първия кръг около Амбър. Тя огледа работното ми помещение. Сигурно и аз съм се разприказвала повечко. Но откъде можех да знам, че тя попива всичко чуто и дори замисля свой план? Струваше ми се прекалено безобидна, за да допусна, че й се върти нещо такова из главата. Трябва да призная, че е доста добра актриса.
— Четох дневника на Виктор — казах аз. — Предполагам, че през цялото време си прикривала лицето си и си променяла по някакъв начин гласа си.
— Да, но със същия номер само раздразних любопитството й към магическите умения, вместо да успея да й вдъхна някакво страхопочитание. Предполагам, че тогава е измъкнала някой от триголитите — моите сини кристали. Останалото е свършен факт.
— Не и за мен.
Пред мен се появи съд с димящи, апетитно ухаещи зеленчуци. Бяха ми абсолютно непознати.
— И сам можеш да се сетиш.
— Ти си я завела до Непълния Лабиринт и тя е достигнала до неговия център… — започнах аз.
— Да.
— И при първата удала й се възможност — продължих, — Джулия се е върнала тук, за да научи нещо повече за останалите ти тайни.
Джасра изръкопляска леко, опита зеленчуците и после бързо си взе още няколко пъти. Мандор се усмихна.
— Но оттук нататък всичко ми бледнее — признах аз.
— Бъди добро момче и си изяж зеленчуците — каза тя.
Така и направих.
— Опирайки се на своите бегли наблюдения върху човешката природа — обади се неочаквано Мандор, — бих предположил, че й се е приискало да опита не само крилата, но и новопридобитите си нокти. Мисля, че първо е отишла при своя предишен учител — Виктор Мелман — и го е предизвикала на магьоснически дуел.
Чух как Джасра рязко пое въздух.
— Това наистина ли е само предположение? — попита тя.
— Наистина — отвърна й той и разклати виното в чашата си. — Ще отида дори още по-далеч като предположа, че ти също си постъпила така със своя учител.
— Кой дявол ти прошушна това? — попита Джасра.
— Просто предположих, че Шару е бил твой учител — каза Мандор. — Това би обяснило общата ви връзка с това място, както и факта, че си сварила предишния му господар неподготвен. Дори не е изключено той въпреки изненадата да е успял да те прокълне със същата участ. Но дори да не го е сторил, в нашите дела кръгът на силата често се затваря по най-необичайни начини.