— Искала е да се сдобие със сила — казах аз. — Какво още има да се разбира? Спомням си, че често обсъждахме този въпрос на дълго и широко.
Мандор прихна. Обърнах се към него, но той отвърна погледа си и поклати глава.
— Очевидно — натърти Джасра — тя все още те е обичала. Най-вероятно — доста. Играела си е игрички с теб. Искала е да раздразни любопитството ти. Най-вероятно е искала да тръгнеш след нея и да я откриеш, за да си премерите силите. Искала е да ти докаже, че е била достойна да й довериш всички онези знания, които ти си й отказал.
— Значи си знаела и за това?
— Тя понякога говореше съвсем открито с мен.
— Сигурно заради силните си чувства към мен е изпратила онези мъже с триголитите, за да ме убият. И те за малко не успяха да си свършат работата.
Джасра погледна встрани и се закашля. Мандор се изправи тутакси, заобиколи масата и наля вино в чашата й. И докато гърбът му я скриваше от погледа ми, аз я чух да казва тихо:
— Ами… не беше точно така. Убийците изпратих аз. Риналдо не беше до теб, за да те предупреди, както си мислех, че е правил през цялото време, и затова реших да си опитам късмета отново.
— О-о — отбелязах. — А случайно да е имало и следваща поръчка?
— Не, те бяха последните.
— Какво облекчение.
— Не го приемай като извинение. Просто ти обяснявам как стоят нещата, за да изчистим недоразуменията. Във връзка с това, мога ли да приема, че и ти си се отказал да ми отмъщаваш?
— Вече уточних, че сме квит. Няма да се отметна от думите си. А как се е забъркал Джърт в цялата история? Не разбирам как въобще са успели да се срещнат.
Мандор не пропусна да долее малко вино и в моята чаша преди да се върне на мястото си. Джасра ме погледна.
— Не знам — каза тя. — При нашия сблъсък тя беше сама, без никакви съюзници. Всичко е станало, докато бях окована от заклинанието й.
— Имаш ли някаква представа накъде може да са отпрашили двамата с Джърт?
— Не.
Погледнах Мандор, но той поклати глава.
— Аз също не сещам къде биха могли да бъдат. И все пак в главата ми се върти една мисъл.
— Да?
— Струва ми се уместно да отбележа, че ако забравим за белезите и липсващите части от лицето му, приликата между вас е повече от очевидна.
— Между мен и Джърт? Сигурно се шегуваш?!
Той погледна Джасра.
— Така е — каза тя. — Родството ви си личи доста ясно.
Оставих вилицата си и тръснах глава.
— Абсурд! — Но изобщо не бях убеден, че е така. — Никога не съм забелязвал нещо подобно.
Мандор повдигна рамене съвсем леко.
— Искаш ли да ти изнеса лекция за психологията на отрицанието? — попита Джасра.
— Не — отвърнах. — Просто ми е необходимо малко време, за да асимилирам факта.
— Ред е на следващото ястие — обяви Мандор, после махна с ръка и то се появи на масата.
— Ще си имаш ли неприятности с роднините си в Амбър, задето ме освободи? — попита след известно време Джасра.
— Надявам се, че докато разберат, че си изчезнала, вече ще разполагам с убедително оправдание — отговорих аз.
— С други думи, отговорът е „да“.
— В общи линии.
— Ще видя какво бих могла да направя по въпроса.
— Какво имаш предвид?
— Не обичам да съм задължена на никого — каза тя, — а засега ти си направил повече за мен, отколкото аз за теб. И ако единственият начин да ти се издължа е да поема гнева им върху себе си, ще го сторя.
— Какво си намислила?
— Нека спрем дотук. Понякога е по-добре да не знаеш прекалено много.
— Тази работа хич не ми харесва.
— Чудесен повод да сменим темата — каза Джасра. — Сериозен противник ли е сега Джърт?
— За мен ли? — попитах. — Или подозираш, че би могъл да се върне за втори опит?
— Интересуват ме и двата аспекта.
— Мисля, че не би се поколебал да ме убие, ако му се удаде възможност — казах аз и погледнах Мандор.
— Боя се, че е така — съгласи се той.
— Що се отнася до това, дали би се върнал тук, за да докопа повече от това, което има в момента, мисля, че ти би могла да прецениш по-добре. Много ли го делеше от постигането на абсолютната сила, която би могъл да му даде Изворът?
— Трудно е да се каже. Може би е успял да усвои около петдесет процента от силата. Но това е само предположение. Това ще го задоволи ли?
— Може би. Колко опасен е сега?
— Много. Особено след като овладее в пълна степен новопридобитите умения. Но той сигурно осъзнава, че мястото ще бъде пазено ден и нощ, вероятно дори от някой, който също е минал през ритуала на Извора. Дори Шару — на фона на последното му преображение — би могъл да му създаде сериозни неприятности.