— Уточних, че много харесвам това момиче — заяви Джасра.
— Добре — отвърнах й аз. — Защото донякъде се чувствам отговорен за случилото се, макар че тя успя добре да ме метне. Затова искам да оправя нещата, доколкото е възможно. Само дето не знам как.
— Какво точно се случи?
— Бях се заел да я разведа из града и двореца, когато тя най-неочаквано пожела да види Лабиринта. Угодих на прищявката й. Докато се връщахме от разходката, Корал ми зададе цял куп въпроси. Разговорът ми се стори съвсем безобиден и затова задоволих любопитството й. Не знаех нищо за слуховете около нейното потекло и дори не подозирах как всъщност стоят нещата. Щом се озовахме при Лабиринта, тя стъпи на него и след това продължи напред.
Джасра пое рязко въздух.
— Той би унищожил всеки, в чийто вени не тече кръвта на Амбър, нали?
Кимнах.
— Но дори ние не сме застраховани срещу този риск — казах след това. — Дори член на кралското семейство би заплатил с живота си за някоя груба грешка.
Джасра прихна.
— Добре, че майка й не е имала връзка с кочияша или с някой от готвачите си.
— За неин късмет не се оказа така. Така или иначе, стъпиш ли веднъж върху Лабиринта, връщане назад няма. Почувствах се задължен да й помогна да стигне до центъра. Или поне да опита да го стори. Освен че реших да се представя като добър домакин, не на последно място си мислех за евентуалните усложнения в отношенията между Амбър и Бегма.
— А те явно са навлезли в доста интересна фаза — подхвърли полушеговито Джасра.
Досетих се, че не би имала нищо против да изпусна някоя по-конкретна дреболия, и не се хванах.
— Би могло да се каже. Във всеки случай, Корал стигна успешно до центъра и после изчезна нанякъде.
— Покойният ми съпруг ми бе споменал, че достигналият центъра може да заповяда на Лабиринта да го пренесе в коя да е точка на Вселената.
— Правилно — съгласих се аз. — Но в случая най-странно беше именно нейното желание. Тя каза на Лабиринта да я пренесе където сметне за необходимо.
— Боя се, че не разбирам.
— Нито пък аз, но тя постъпи именно така и резултатът е налице.
— Искаш да кажеш, че тя просто каза „Пренеси ме там, където пожелаеш“ и след това изчезна?
— Абсолютно вярно.
— Това като че ли говори за някакви зачатъци на разум у Лабиринта.
— Освен ако той просто не е реагирал на нейното неосъзнато желание да посети някое определено място.
— Така е. Предполагам, че такава възможност съществува. Не опита ли да я откриеш?
— Нарисувах Карта с нейния образ. Опитах да се свържа с нея и успях. Тя се намираше на някакво тъмно място. После връзката се разпадна. Това е всичко.
— Кога стана това?
— Преди броени часове, ако преценката ми е правилна — казах аз. — Времето тук тече приблизително със скоростта, с която тече в Амбър, нали?
— Долу-горе. Защо не опита пак?
— Така и не ми остана време на фона на последвалите събития. Освен това се опитвах да измисля някакво друго решение на проблема.
Дочу се леко потракване и тих звън. Долових ухание на прясно кафе.
— Ако искаш да знаеш дали ще ти помогна — каза Джасра, — отговорът ми е „да“. Но засега аз също нямам никаква представа как бих могла да го сторя. Може би няма да е зле да опитаме да се свържем отново с нея чрез Картата й. Този път и аз ще се включа. Може пък да успеем да установим контакт.
— Добре — казах аз, оставих чашата и измъкнах колодата си. — Да опитаме.
— И аз ще помогна — заяви Мандор, стана от стола си и се приближи до мен.
Джасра застана от другата ми страна. Протегнах Картата така, че и тримата да я виждаме еднакво добре.
— Да започваме — казах и насочих съзнанието си към Корал.
ГЛАВА 3
Едно малко светло петънце, което преди това бях помислил за слънчево зайче, се премести бавно от мястото си върху пода и се настани до чашата ми с кафе. Реших засега да си замълча, след като никой друг още не го бе забелязал.
Насочих мислите си към Корал, но не долових нищо. Усетих как Джасра и Мандор също опитват да се свържат с нея и се присъединих към тях, за да обединим силите си. Още веднъж, по-настойчиво.
Като че ли…
Нещо… Спомних си, че винаги съм се чудил какво точно изпитва Вайъли, когато използва Картите. Сигурно е нещо по-различно от визуалните представи, на които ние се опираме при контакта. Може би нещо подобно…
Нещо подобно.
Долових по-скоро намек за присъствието на Корал. Вглеждах се внимателно в образа й, но той не оживяваше. Картата стана значително по-хладна и все пак усещането беше твърде далеч от ледената трънка, която обикновено изпитвам при осъществяването на контакта. Концентрирах се и опитах още по-настойчиво. Почувствах как Мандор и Джасра направиха същото.