Образът на Корал избледня, но нищо не се появи на неговото място. Все пак продължавах да усещам нейното присъствие, докато гледах втренчено появилата се празнота. Точно както когато се опитам да се свържа със спящ.
— Не мога да преценя дали е само от мястото — каза Мандор, — или…
— Мисля, че над нея тегне заклинание — заяви Джасра.
— Не е изключено част от проблема да се дължи и на това — съгласи се Мандор.
— Но само част — прозвуча в непосредствена близост един приятен, познат глас. — Оплели са я чудовищни сили, татко. Никога досега не съм виждал нещо подобно.
— Дяволския Чекрък е прав — каза Мандор. — Аз също започвам да долавям нещо подобно.
— Да — започна Джасра, — има нещо…
Изведнъж мъглявината се разкъса и аз видях проснатото тяло на Корал. Тя лежеше — очевидно в безсъзнание — на студения под на някакво ужасно мрачно място. Единствената светлина наоколо идваше от огнения кръг около нея. Дори да го бе поискала, тя едва ли щеше да успее да ме пренесе при себе си и…
— Чък, можеш ли да ме пренесеш при нея? — попитах.
Образът започна да избледнява още преди да чуя отговора. Усетих някакъв хладен полъх. Минаха няколко секунди преди да осъзная, че тоя идва от вече леденостудената Карта.
— Не мисля, не бих искал да го сторя, пък и няма нужда — отвърна Чък. — Силата, която я държи там, вече усети присъствието ти и дори в този миг се движи към теб. Има ли някакъв начин, по който да изключиш тази Карта?
Закрих образа на Корал с длан. Това обикновено е напълно достатъчно. Не последва нищо. Дори леденото течение като че ли стана по-осезаемо. Повторих движението на ръката си и го подкрепих с мисловна заповед. Силата, каквато и да беше тя, се фокусира върху мен.
Знакът на Хаоса се стовари върху Картата. Тя отхвръкна от ръката ми, а аз политнах назад и ударих рамото си в ръба на вратата. Мандор залитна и се хвана за масата, за да запази равновесие. Чрез своето Логрус-зрение успях да видя как от Картата излетяха гърчещи се снопове светлина, миг преди тя да падне на пода.
— Какво стана? — извиках аз.
— Връзката беше прекъсната — отвърна Чък.
— Благодаря ти, Мандор — казах.
— Но сега силата, която се опитваше да те достигне през Картата, знае къде се намираш — отбеляза Чък.
— И откъде си толкова сигурен?
— Това е предположение, което се гради на факта, че тя все още се движи към теб. Все пак ви дели сериозно разстояние. Мисля, че ще й трябва около четвърт минута, за да те достигне.
— Ще те помоля за едно малко уточнение — обади се Джасра. — Тази сила само към Мерлин ли се е устремила, или иска да докопа всички ни?
— Не съм много сигурен. Мерлин е в центъра на нейния фокус. Нямам никаква представа какво би направила силата с вас.
Докато Джасра и Чък си приказваха, аз отидох залитайки до Картата на Корал и я вдигнах от пода.
— Ти би ли могъл да ни предпазиш? — попита Джасра.
— Вече се канех да пренеса Мерлин на едно далечно място. Да пренеса ли и вас?
Преместих погледа си от Картата и забелязах, че стаята е станала някак прозрачна. Сякаш стените и всичко останало бяха направени от цветно стъкло.
— Моля те — чух да казва подобният на църковен витраж образ на Джасра.
— Да — достигна до мен и призрачното ехо от гласа на Мандор.
После преминах през някакъв огнен обръч и се озовах на едно доста мрачно място. Блъснах се в някаква стена и тръгнах покрай нея, като се ориентирах с опипване. Достигнах до правоъгълна чупка, зад която мярнах по-светъл участък, обсипан с ярки точици…
— Чък?
Отговор не последва.
— Да знаеш, че навикът ти да изчезваш преди да сме си довършили разговора, никак не ми допада — добавих аз.
Продължих напред и достигнах до нещо, което приличаше доста на изход на пещера. Излязох навън и се озовах под отрупано с едри звезди нощно небе. Подухна студен вятър. Настръхнах и отстъпих няколко крачки назад.
Нямах никаква представа къде се намирам. Не че това имаше особено значение, след като засега всичко наоколо беше поне привидно спокойно. Призовах Логрус. Наложи ми се доста да потършувам из Сенките преди да намеря подходящо вълнено одеяло. Наметнах се с него и седнах по турски на пода до входа на пещерата. После протегнах отново силовите линии на Логрус. Открих доста по-лесно солидна купчина нацепени дърва, част от които запалих с едно щракване на пръстите. Сега можех да си докопам отнякъде и чаша кафе. Зачудих се дали…