Закрачих бавно без определена посока и цел. Стъпките ми бяха напълно безшумни. Сритах няколко дребни камъчета и те се пръснаха наоколо, но нито един звук не придружи премятанията им.
Бяло отляво, черно отдясно. Планини и пустиня. Тръгнах наляво. Нищо наоколо не помръдваше освен мен самия и черните облаци. От подветрената страна на всяка оголена скала се бе образувало петно от почти ослепителна белота — откачените сенки на това откачено място.
Завий отново наляво. Още три крачки. Заобиколи камъка. Нагоре. До ръба. Сега се спусни по склона. Завий надясно. След малко между скалите вляво трябва да се появи червено петно…
Няма ли го? Малко по-нататък тогава…
Кратка остра болка във фронталния синус. Няма червено. Продължавай.
Процеп вдясно след следващия завой…
Разтърках слепоочията си, тъй като ме заболяха, след като не се появи никакъв процеп. Задъхах се. Капки пот се стекоха по челото ми.
Лек преход от сиво към зелено и бодливи, сиво-сини цветя в основанието на следващия сипей…
Почувствах лека болка по врата. Нямаше цветя. Нито сиво. Зелено също.
Накарай облаците да се разделят и нека мрак да се излее от слънцето…
Нищо.
…ще чуеш ромоленето на малко поточе. В следващия овраг.
Трябваше да спра. Главата ми пулсираше, ръцете ми трепереха. Пресегнах се и докоснах една скала вляво. Стори ми се достатъчно непоклатима. Достатъчно полегата. Каква беше тази болка?
Как се бях озовал тук?
Къде беше това „тук“?
Отпуснах се. Забавих дишането си и преразпределих енергията си. Болките в главата ми намаляха, после започнаха да утихват и накрая изчезнаха.
Тръгнах отново.
Птича песен и лек ветрец… Самотно цвете на закътано място.
Не. Последва първата пронизваща болка, предизвикана от познатото съпротивление…
Какво ли заклинание тегнеше над мен, за да загубя способността си да се придвижвам през Сенките? Никога не съм мислил за нея като за нещо, което може да бъде отнето.
— Хич не е смешно — се опитах да кажа. — Който и да си, каквото и да си, как успя да го направиш? Какво искаш? Къде си?
Отново не чух нищо, да не говорим за някакъв отговор.
— Не знам как успя да го постигнеш. Или защо — раздвижих отново устните си. — Не се чувствам под въздействието на някакво заклинание. Но сигурно не съм попаднал тук току-тъй. Хайде, върши си работата. Кажи ми какво искаш.
Нищо.
Тръгнах отново и продължих с опитите си да се вмъкна сред Сенките, макар да не бях особено убеден, че има смисъл. Замислих се над настоящото си положение. Имах чувството, че пропускам някаква важна дреболия.
…И едно малко червено цвете, зад скалата при следващия завой.
Свърнах вдясно и там наистина заварих червеното цвете, което бях създал полусъзнателно. Спуснах се към него, за да го докосна и да се уверя, че Вселената е едно чудесно, благоразположено към Мерлин място.
В бързината се спънах и вдигнах облак прах. Залитнах, но възстанових бързо равновесието си и се огледах. Прекарах следващите петнайсет минути в търсене, но така и не открих цветето. Накрая изругах и отминах. Никой не обича да е сританият задник и Вселената да му хили.
Изведнъж ме обзе ново вдъхновение и започнах да ровя из джобовете си, за да открия поне мъничко късче от синия кристал с надеждата, че то все още излъчва вибрации, които го свързват с неговия първоизточник. Уви. Не намерих дори прашинка. Бях оставил камъчетата до едно в гробницата на баща си. Май ми се щеше да се измъкна твърде лесно.
Какво ми убягваше?
Фалшив Дуоркин, фалшив Оберов и един мъж, който претендираше, че е Коруин Амбърски. И тримата искаха да ме отведат на някакво странно място, за да се включа в двубоя между Силите. Поне така бе казал Оберон. Представилият се като Коруин май бе успял — заключих аз, разтърквайки ченето си. Но що за игра бе това? И кои бяха Силите в нея?
Видението на Оберон спомена, че трябвало да избера между Амбър и Хаос. Но то пък ме излъга за други неща. Да вървят по дяволите и Амбър, и Хаос! Не съм ги молил да ме забъркват в своята игричка. И бездруго си имах достатъчно проблеми. Не исках да знам дори правилата на това, което става.
Ритнах едно малко бяло камъче и го проследих с поглед. Не ми се вярваше това да е дело на Джърт или Джулия. По-скоро ставаше въпрос за нов фактор, или за стар, претърпял значителна промяна. Къде се бе появил той за пръв път? Вероятни имаше нещо общо със силата, която се впусна след мен при опита да освободя Корал. Но откъде идваше тази сили? Може би щеше да е най-добре да разбера първо къде се намират Корал и огненият кръг около нея. Нещо в онова място — предположих аз — може да обясни настоящите ми проблеми. Но къде се намираше то? Корал бе поискала от Лабиринта да я прати там, където би трябвало да е… За съжаление в момента не можех да попитам Лабиринта къде ще да е това място, нито пък да мина по него и да поискам да ме пренесе при нея.