„Кой знае“ — отбеляза Фракир и трепна върху китката ми. — „Това е.“
„Какво?“ — попитах аз.
„Първата ни спирка“ — отвърна тя. — „Ще трябва да изпълниш тук някаква задача преди да продължим.“
„А каква ще да е тя?“
„Защо просто не отидеш дотам и не огледаш мястото?“
Прехвърлих се през ръба, станах и тръгнах напред. Входът блестеше с познатата извираща светлина без определен източник. Поколебах за миг на прага и после го прекрачих.
Помещението приличаше на семеен параклис. Имаше малък олтар, на който бяха запалени две свещи с трепкащи черни пламъчета. До стените бяха издълбани каменни пейки. Преброих още пет врати без тази, до която бях застанал — трите от тях на стената срещу мен и по една отляво и отдясно. Две купчини бойни снаряжения бяха отрупани в центъра на стаята. Не забелязах символи, които да намекват за някаква определена религия.
Влязох вътре.
„И какво да правя тук?“ — попитах.
„Трябва да останеш на бдение и да опазиш своите доспехи през нощта.“
„О, хайде стига“ — казах и се насочих към купчините, за да ги огледам. — „Какъв е смисълът в това?“
„Отговорът на въпроса ти не е сред информацията, с която разполагам.“
Взех един бляскав бял нагръдник, с който сигурно бих изглеждал като сър Галахад. И ми беше съвсем по мярка. Поклатих глава и го оставих на пода. Отидох до другата купчина и взех от нея една странна сива ръкавица. Хвърлих я и разрових останалите предмети. Нищо особено. Иначе изглеждаха в отлично състояние. Само дето…
„Какво има, Мерлин?“
„Белият нагръдник и другите предмети от същия метал като че ли са правени точно за мен. Останалите снаряжения ми приличат на онези, които се използват в Хаос. Ако приема формата, която обикновена използвам там, те също ще ми паснат идеално. Значи и двата комплекта са правени за мен, но трябва да ги използвам в зависимост от обстоятелствата. Все пак не бих могъл да използвам и двата едновременно. Кой от тях да пазя тогава?“
„Явно точно там е проблемът. Ще трябва да избереш.“
„Има си хас!“ — щракнах аз с пръсти, но звук не последва. — „Ама и аз загрявам толкова бавно, че моята корда за душене трябва да ми обяснява всичко!“
Коленичих и събрах двете купчини в една обща неугледна камара.
„Щом ще трябва да ги пазя“ — казах, — „ще пазя и двата комплекта. Не смятам да вземам страна.“
„Имам чувството, че това няма да се хареса някому“ — отговори Фракир.
Огледах отново оръжията.
„Я ми кажи пак за тая история с бдението. За какво точно става въпрос?“
„Трябва да останеш тук през цялата нощ и да пазиш оръжията и доспехите.“
„От какво?“
„Сигурно от всяко нещо, което се опита да ги присвои по нечестен начин. От силите на Реда…“
„…или Хаоса.“
„Аха, разбирам какво имаш предвид. Но щом си ги събрал така, не е изключено и двете страни да се опитат да си приберат по нещо.“
Седнах на пейката до задната стена, между две от вратите. Една кратка почивка щеше да ми се отрази добре след дългото изкачване. Но нещо продължаваше да човърка съзнанието ми.
„И какво ще спечеля аз от това?“ — попитах след известно време.
„Какво искаш да кажеш?“
„Да речем, че остана тук през цялата нощ и овардя железариите. Нека предположим дори, че нещо се опита да си свие някоя от тях и аз успея да го прогоня. Утрото настъпва и всичко си е все още тук. Аз също съм тук. Тогава какво? Какво получавам аз тогава?“
„Тогава ще трябва да облечеш доспехите си, да си избереш оръжие и да продължиш към следващото ниво на действие.“
Потиснах една напираща прозявка.
„Знаеш ли, не мисля че ми е дотрябвало някое от тия оръжия“ — казах след това. — „Хич не обичам доспехите и мечът, с който вече разполагам, ми е повече от достатъчен.“ — Стиснах дръжката на оръжието си. Усещането ми се стори някак странно, но пък и атмосферата наоколо не беше от най-нормалните. — „Защо просто не зарежем целия куп тук и не тръгнем веднага към следващо ниво? Между другото, какво е това следващо ниво?“
„Не съм съвсем сигурна. Нали ти казах, че нужната информация се появява само в подходящия момент. Дори не подозирах за съществуването на това място, докато не видях входа му.“
Протегнах ръце и после ги кръстосах. Опрях гръб на стената.
„Значи сме заседнали на това място, докато не се случи нещо или ти не получиш откровение?“