„Нещо такова.“
Краката ми пламнаха с възстановяването на кръвообращението. Изправих се с мъка и се облегнах на стената.
„Някакви нови инструкции?“
„Засега не. Вероятно трябва да ги очакваме по изгрев слънце.“
Добрах се накуцвайки до близката пейка и се проснах на нея.
Ако точно сега ми се изтърси нещо, ще разполагам само със странния си набор от заклинания. Спането върху брони и оръжия си има и своите неудобства. Почти толкова неприятно е, колкото да спиш, без да ги сваляш от себе си.
„Хвърли ме по врага си и в най-лошия случай ще успея да ти спечеля малко време.“
„Благодаря ти.“
„Откога са най-старите ти спомени?“
„От времето, когато бях дете, предполагам. Защо?“
„Аз си спомням за някои усещания от времето, когато придобих първите си дарби сред очертанията на Логрус. Но всичко от момента, в който се озовахме тук, ми е като в сън. Май че започнах да реагирам съзнателно на света около себе си.“
„Доста хора успяват да го постигнат.“
„Наистина ли? Но преди аз не можех да мисля или да общувам по този начин.“
„И това е вярно.“
„Мислиш ли, че ще запазя тези свои способности?“
„В какъв смисъл?“
„Дали е възможно те да са ми дадени само за известно време? Във връзка с възникналите обстоятелства, искам да кажа.“
„Не знам, Фракир“ — отговорих й аз, разтривайки левия си прасец, — „Не е изключено. Да не би да си започнала да се привързваш към новото си състояние?“
„Да. Глупаво от моя страна, нали? Как бих могла да съжалявам за нещо, за което след това няма да си спомням?“
„Добър въпрос. За съжаление не знам отговора. Може би и бездруго щеше да стигнеш до този стадий рано или късно.“
„Не мисля. Но не съм убедена в противното.“
„Боиш се от връщането към предишното си състояние, така ли?“
„Да.“
„Виж какво ще ти кажа. Ако намерим начин да се измъкнем, ти просто остани тук.“
„Не мога да го направя.“
„Защо не? Понякога си ми от голяма полза, но аз мога и сам да се грижа за себе си. Сега, когато стана разумна, ти също имаш право на свой живот.“
„Ще представлявам доста странна картинка.“
„А кой от нас не е? Искам просто да знаеш, че те разбирам и не бих имал нищо против.“
Тя трепна веднъж и млъкна.
Прииска ми се да можех да пийна от водата.
Останах на пейката още близо час, размишлявайки върху всичко, което ми се бе случило напоследък. Опитвах се да открия нещо, на което да съм пропуснал да обърна внимание, някаква схема, обединяваща събитията.
„Несъзнателно чувам мислите ти“ — неочаквано каза Фракир. — „Мисля, че бих могла да ти помогна.“
„О? И с какво по-точно?“
„Онзи, който те доведе тук…“
„Нещото, което изглеждаше като баща ми?“
„Да.“
„Какво за него?“
„Той беше по-различен от другите двама. Беше човек, а те не бяха.“
„Искаш да кажеш, че това всъщност е бия самият Коруин?“
„Никога преди не съм го срещала, така че не мога да преценя. Но определено не беше като тях.“
„А знаеш ли какви бяха те?“
„Не. Знам само едно доста странно нещо за тях и просто не мога да го разбера.“
Наведох се напред и разтърках слепоочията си. Поех няколко пъти дълбоко въздух. Гърлото ми беше ужасно сухо, мускулите ме боляха.
„За какво става въпрос?“
„Не знам как точно да ти го обясня“ — каза Фракир. — „В деня, когато премина по Лабиринта, ти несъзнателно ме забрави на китката си.“
„Спомням си. Дълго след това имах белег там.“
„Но аз все пак оцелях. Запазила съм спомен за онова, което усетих тогава. Та тези двамата — Дуоркин и Оберон…“
„Да?“
„Под човешката си външност те представляваха силови полета, свързани в странни геометрични фигури.“
„Звучи ми малко като компютърна анимация.“
„Може и така да е. Не бих могла да преценя.“
„А моят баща не беше като тях?“
„Не, не беше. Но не това се опитвам да ти кажа. Аз разпознах източника.“
„Какво имаш предвид?“ — сепнах се аз.
„Онези светещи линии — геометричните конструкции, върху които бяха създадени фигурите — те повтаряха структурата на Лабиринта в Амбър.“
„Сигурно грешиш.“
„Не греша. Тогава все още нямах собствено съзнание, но затова пък паметта ми беше безпогрешна. И двете фигури представляваха триизмерни конструкции от сегменти на Лабиринта.“
„И за какво му е на Лабиринта да създава подобни чучела?“
„Аз бях дотук. На този въпрос ще трябва да си отговориш сам.“
„Щом Еднорога и Змията са намесени, предполагам, че Лабиринта би могъл да има пръст в цялата история.“
„Вече знаем, че Логрус определено участва.“
„А когато Корал изчезна, ми се стори, че Лабиринтът има свой собствен разум. Да речем, че е така. Нека освен това предположим, че той наистина може да създава такива «конструкции». В такъв случай, това ли е мястото, където е искал да ме накара да отида? Или Коруин ме е отнесъл другаде? И какво точно иска Лабиринтът от мен?“