„Завиждам ти за способността да свиваш рамене“ — отговори Фракир. — „Въпросите ти май са риторични?“
„Долу-горе.“
„Усещам прилив на нова информация. Сигурно нощта е изтекла.“
Скочих на крака.
„Това означава ли, че мога да ям?“
„Мисля, че да.“
Веднага се размърдах.
„Макар да нямам кой знае какъв опит в тези неща, се чудя, дали да се прескача по този начин един олтар не би могло да се приеме за светотатство“ — изкоментира Фракир.
Червите пламъчета потрепнаха, докато прелитах край тях.
„Дявол да го вземе, та аз дори не знам чий олтар е това“ — отвърнах й аз.
Подът потръпна леко, след като вдигнах съда с вода и отпих една голяма глътка. Задавих се.
„Опаа… Като че ли имаш известно право.“
Взех съда и парчето хляб, заобиколих внимателно олтара, преминах покрай вкочанения гном и седнах кротко на пейката до задната стена. После хапнах и утолих жаждата си възможно най-бавно.
„Какво следва сега?“ — попитах след известно време. — „Ти спомена за някаква нова информация.“
„Бдението ти приключи успешно“ — каза Фракир. — „Сега трябва да си избереш броня и оръжие, след което ще преминеш през една от вратите на тази стена.“
„През коя по-точно?“
„Едната е вратата на Хаоса, а другата вратата на Реда. За третата не знам нищо.“
„И как да преценя кое от решенията ще е най-добро за мен?“
„Мисля, че пътят ти към две от вратите ще бъде блокиран, за да можеш да минеш само през най-подходящата от трите.“
„В такъв случай значи нямам избор.“
„Според мен всичко зависи от това какво снаряжение ще си избереш преди това.“
Довърших къшея хляб и отмих последните трохи с остатъка от водата. След това се изправих.
„Ами… да видим какво ще направят те, ако не избера нищо. Жалко за гнома.“
„Той знаеше какво прави и какъв риск поема.“
„Де да можех да кажа същото за себе си.“
Приближих се към вратата вдясно, тъй като тя беше най-близо. Тя водеше към светъл коридор, чийто стени ставаха все по-ярки и по-ярки, докато накрая всичко в него се сля в едно. Продължих напред. За малко да си счупя носа. Все едно че се блъснах в стъклена преграда. Логично. Далеч не бях убеден, че именно това е моят избор.
„Съветвам те да не подценяваш правилата на играта до такава степен“ — отбеляза Фракир.
„Добре.“
Насочих се към средната врата. През нея също се виждаше дълъг коридор, този път сив на цвят. Въпреки че гледката беше малко по-нормална, не можех да различа нищо друго освен стени, таван и под. Протегнах ръка и установих, че входът не е блокиран.
„Като че ли това е вратата“ — каза Фракир.
„Може би.“
Отидох до последната врата. Нейните очертания бяха изпълнени с непрогледен мрак. Проверих внимателно за някакви скрити бариери, но не открих нищо.
„Хм. Изглежда все пак имам някакъв избор.“
„Странно. Не разполагам с никакви инструкции по въпроса.“
Върнах се при средната врата и пристъпих напред, но чух някакъв звук зад гърба си и се обърнах. Гномът бе седнал и се хилеше. Опитах се да изляза навън, но пътят ми вече бе блокиран. Изведнъж картината на параклиса се смали, сякаш бях всмукан отнякъде.
„Мислех си, че този дребосък е мъртъв.“
„Аз също. Държеше се като истински труп.“
Обърнах се отново натам, накъдето бях тръгнал. Не останах с впечатлението, че се движа неволно нанякъде.
Може би по-скоро параклисът се бе отдалечил от мен.
Направих крачка, после още една. Не чух шума от стъпките си. Тръгнах напред. След още няколко крачки протегнах ръка, за да докосна стената вляво. Пръстите ми не срещнаха нищо. Опитах същия номер с дясната стена. Нищо. Направих крачка вдясно и отново протегнах ръка. Все тая. Огледах се. Двете призрачни стени бяха все така на равни разстояния от мен. Изръмжах и закрачих, без да им обръщам внимание.
„Какво има, Мърл?“
„Да знаеш защо стените са такива? Усещаш ли ги въобще?“
„Не“ — отвърна Фракир.
„Имаш ли някаква представа къде се намираме?“
„Движим се между Сенките.“
„А накъде сме тръгнали?“
„Все още не знам. Но със сигурност следваме пътя на Хаоса.“
„Какво? Откъде си толкова сигурна? Нали уж трябваше първо да избера някое по-“хаотично" оръжие от купа?"
Изведнъж ми хрумна странна мисъл. Огледах внимателно дрехите си и открих, че в десния ми ботуш е затъкнат някакъв кинжал. Дори мъждивата светлина наоколо ми бе достатъчна, за да разпозная изработката.