— Като спомена за това — каза Джърт, — си припомних, че съм изпратен тук, за да те победя първо в надбягването и след това да ти предложа нещо като двубой.
— А какво мислиш ти самият за това?
— С теб никога не сме се разбирали особено, но определено не ми харесва да ме използват по този начин.
— Искаш ли да сключим примирие ида не си пречим, докато не намеря начин да се измъкна от тази шантава игра?
— А аз какво ще спечеля от това?
— Аз ще намеря изход от това проклето място, Джърт. Помогни ми да го сторя или поне не ми пречи и аз ти обещавам, че ще измъкна и теб.
Той се изсмя.
— Не мисля, че съществува такъв изход, освен ако Силите не благоволят да го създадат, за да ни пуснат да си вървим.
— В такъв случай нямаш какво да губиш — казах аз. — Може би дори ще успееш да се насладиш на смъртта ми.
— Наистина ли владееш магическите умения и на двата Знака?
— Да, но съм по-добър, когато използвам силата на Логрус.
— А можеш ли да я насочиш срещу нейния източник?
— Доста интригуващ метафизичен въпрос, но за съжаление не знам отговора — казах. — освен това не вярвам, че някога ще разбера какъв е той. Тук е доста опасно да се предизвикват Силите. В момента разполагам само с няколко предварително подготвени заклинания, които едва ли ще ни помогнат да се измъкнем.
— Какво си намислил тогава?
— Все още нямам конкретен план. Убеден съм, че всичко ще ми се изясни едва в края на пътеката.
— Ами… не знам, мътните го взели. Тук атмосферата не ми изглежда никак здравословна. От друга страна, какво бих могъл да променя, ако се окаже, че такива като мен могат да съществуват само тук и никъде другаде? Тогава, дори ти все пак да успееш да откриеш някаква врата, първата ми крачка навън може да се окаже и моята последна крачка.
— Щом духовете на Лабиринта могат да се разхождат из Сенките, сигурно ще можеш и ти. Духовете на Дуоркин и Оберон ме посетиха още преди да се озова тук.
— Това ми вдъхва известна надежда. Ти какво би направил на мое място?
— Животът си е твой, решавай сам — казах аз.
Джърт изсумтя.
— Добре де, ще тръгна с теб, пък после ще видим. Не ти обещавам никаква помощ, но определено няма да ти преча.
Протегнах дясната си ръка, но той поклатя глава.
— Хайде да не се увличаме. Ако думата ми не ти е достатъчна без ръкостискане, едно просто здрависване едва ли би променило нещо.
— Сигурно си прав.
— Пък и никога не съм изпитвал особено желание да се здрависвам с теб.
— Извинявай тогава. Ще ми кажеш ли все пак защо? Винаги съм се чудил.
Джърт вдигна рамене.
— Трябва ли винаги да има някаква причина?
— Иначе защо ни е даден разумът?
— Разумът само ни прави по-уязвими — каза Джърт и погледна встрани.
Поех за пореден път по пътеката и той ме последва. Вървяхме дълго, без да промълвим и дума. Някой ден ще трябва все пак да се науча да си държа устата затворена или да зарязвам споровете, докато все още водя в тях по точки. Не се забелязваха никакви отклонения, но за сметка, на това недалеч пред нас светлата диря изведнъж изчезваше. Щом се приближихме, разбрах каква е причината — просто пътят свиваше рязко край един невисок хълм. Продължихме и след малко последва нов завой. След още няколко минути пътеката се превърна в криволичеща поредица от подобни завои, която се спускаше плавно надолу. После не много далеч пред нас неочаквано се появи една почти вертикална светла драскулка. Джърт вдигна ръка, посочи натам и успя да каже само „Какво…“, тъй като веднага стана ясно, че това не е нищо друго освен следващият участък от нашия път. Едва сега осъзнах, че всъщност се спускаме право към някакъв широк ров. Във въздуха се бе промъкнала ледена тръпка.
Продължихме да слизаме и след известно време нещо студено и влажно се плъзна по дясната ми ръка. Погледнах в краката си и видях буца полуразтопен сняг, който проблясваше леко в здрача. В същия миг около мен тупнаха още няколко. Малко след това забелязах далеч под нивото, на което се намирахме в момента, едно доста по-голямо светло петно.
„И аз не знам какво е това“ — трепна на китката ми Фракир.
„Добре“ — отвърнах й аз мислено, тъй като бях решил засега да не споменавам на Джърт за тайното си оръжие.
Надолу. Надолу и завой. Назад. Напред и назад. Температурата продължи да спада. Прелетяха няколко снежинки. Отвесните скални стени, покрай които се спускахме сега, леко проблясваха.