— Апропо — обади се отново Джърт, — как успя да се забъркаш в тази каша?
— Всичко започна на един 30-и април — подхванах аз за пореден път поизтъркания си разказ.
ГЛАВА 7
Някои от ръцете май ни махнаха за сбогом, преди да тръгнем по склона на хълма. Джърт опря палец до носа си и размърда пръсти — подиграваше им се.
— Не можеш да ме виниш за това, че искам да се махна оттук — каза той.
— Ни най-малко — отговорих аз.
— Ако твоето кръводаряване ме е измъкнало от властта на Логрус, сигурно бих могъл да си живея тук во веки веков.
— Има такава възможност.
— Точно за това би трябвало да си наясно, че хвърлих леда по Борел, а не по теб. Освен това, той дори приживе не беше по-умен от теб. Да не говорим, че сега беше само дух на Логрус. С две думи, с него едва ли щях да се измъкна.
— И на мен ми хрумна нещо подобно. Накъде биеш все пак?
— Опитвам се да ти кажа, че ще ти помогна, доколкото мога, ако ми обещаеш, че няма да ме оставиш тук. Знам, че никога преди не сме се погаждали, но сега съм склонен да забравя за миналото, стига ти също да си съгласен.
— Винаги съм бил съгласен — казах аз. — Ти винаги започваше пръв и така и не се отказа да ми създаваш проблеми.
Джърт се усмихна.
— Така е, но не мисля да продължавам в същия дух. Никога не съм те харесвал. Може би все още е така. Но ти гарантирам, че няма да ти откажа помощта си, ако имаш нужда от нея.
— Според мен, в момента по-скоро ти имаш нужда от моята помощ.
— Не мога да го оспоря, а не мога и да те накарам да ми се довериш, макар да ми се ще да можех.
Изкачихме се още десетина метра по склона. Въздухът се бе затоплил осезаемо.
— Погледни на нещата така — продължи Джърт. — Аз приличам на твоя брат Джърт и определено представлявам част от онова, което той е в действителност. Но само част. Още от началото на нашето надбягване аз започнах да се развивам в друга посока. Ситуацията, в която се намирам сега, си е изцяло моя. Мисля непрекъснато затова, откакто се сдобих с известна независимост. Истинският Джърт знае неща, които аз не знам, и притежава сили, за които аз дори не съм чувал. Но въпреки това разполагам с неговите спомени и определено имам някаква представа от начина му на мислене. След като той се е превърнал в такава заплаха за теб, аз бих могъл да ти бъда доста полезен, щом ти се наложи да предугадиш бъдещите му ходове.
— Звучи ми логично — признах аз. — Освен ако в решителния момент не решите да обедините силите си.
Джърт поклати глава.
— Той не би ми се доверил. Аз на него също. Ние с него се познаваме доста добре. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Вероятно това, че нито един от двама ви не заслужава нечие доверие.
Той смръщи вежди, после кимна.
— Да, нещо такова.
— Тогава защо да ти се доверя?
— Точно сега, защото си ме спипал за топките, а после, тъй като ще ти бъда адски полезен.
Изкачвахме се още няколко минути, без никой от нас да каже нещо. Аз се обадих пръв:
— Това, което ме притеснява най-много е, че не е минало чак толкова много време, откакто истинският Джърт е преодолял Логрус. Някак не мога да те възприема като подобрена версия на най-нелюбимия си родственик. Ти си по-скоро негов последен модел. Колкото до отклоненията от оригинала, дотук не станах свидетел на Бог знае какво.
Той сви рамене.
— Не се сещам какво бих могъл да кажа, без да се повторя. Може би трябва да погледнеш нещата през призмата на личния интерес.
Усмихнах се. И двамата знаехме много добре, че в случая това е единствено възможната гледна точка. Все пак, докато разговаряхме, времето минаваше по-неусетно.
След известно време ми хрумна нещо.
— Мислиш ли, че ще можеш да пътуваш през Сенките? — попитах.
— Не знам — отговори ми той след кратко мълчание. — Последният ми спомен отпреди това място е как преминавам успешно по Логрус. Предполагам, че записът е бил завършен именно в този миг. Не си спомням нищо за някакви наставления на Сухай по въпроса, не помня и да съм опитвал нещо подобно. Би трябвало да мога. Ти как мислиш?
Спрях, за да си поема дъх.
— Не се чувствам чак такъв експерт в тази област, че да си позволя да гадая. Надявах се, че си се озовал тук с нещо като свръхестествено усещане за своите сили и способности.
— Боя се, че не е така. Разполагам само с недотам свръхестествения си нюх.
— И той ми стига, ако се окажеш прав достатъчно много пъти.
— Това скоро ще се разбере, мътните го взели.
— Мътните го взели, прав си.