— Жалко — казах аз.
— Ако успея да взема от теб тази дрънкулка, която си окачил на врата си, и после я занеса на Логрус, той ще ме надари с втори живот, за да заменя моята жива, или по-скоро моята загинала от измамническите ръце на баща ти половина.
Видението на кралските покои в Амбър бе изчезнало. Джърт бе застанал край пътеката, близо до мястото, където се бе появил образът.
— Знаех, че не мога да го победя — извика той, щом усети, че го гледам. — Но ти се справи е него миналия път.
Свих рамене.
Борел се обърна към Джърт.
— Значи смятащ да предадеш Хаос и Логрус?
— Напротив — отвърна Джърт. — Мисля, че ще им попреча да направят една ужасна грешка.
— И каква ще да е тази грешка?
— Кажи му, Мерлин. Кажи му онова, което ми каза, докато се отдалечавахме от онзи проклет фризер.
Борел се обърна отново към мен.
— Има нещо странно в цялата тази история — казах аз. — Имам чувството, че тук се провежда дуел между Силите — Лабиринта и Логрус. Според мен Амбър и Хаос играят второстепенна роля във всичко това. Разбираш ли…
— Абсурд! — прекъсна ме той, изтегляйки оръжието си. — Измислица, с която се надяваш да си спасиш кожата.
Прехвърлих кинжала в лявата си ръка и изтеглих Грейсуондир от ножницата.
— Върви по дяволите тогава! — казах. — Ела да си го получиш!
Някой сложи ръка на рамото ми и след това ме завъртя със сила, на която не успях да се противопоставя. С периферното си зрение забелязах как Борел отстъпи крачка назад.
— Ти приличаш доста на Коруин и на Ерик — каза един приятен, познат глас, — но въпреки това не те познавам. Все пак носиш Рубина на Справедливостта, което те прави твърде важен, за да ти позволя да рискуваш живота си в дуел.
Обърнах се още малко и застанах очи в очи с Бенедикт, при това с две съвсем здрави ръце.
— Казвам се Мерлин, син съм на Коруин — казах, — а този тук е най-големият специалист по дуелите в Царството на Хаоса.
— Ти, изглежда, си имаш важна мисия, Мерлин. Заеми се отново с нея — каза Бенедикт.
Острието на Борел проблесна и спря на двайсетина сантиметра от гърлото ми.
— Никъде няма да вървиш — каза той. — Не и с това камъче на врата.
Мечът на Бенедикт излетя неусетно и абсолютно безшумно от ножницата и парира оръжието на Борел.
— Както вече казах, върви да изпълниш дълга си, Мерлин — повтори той спокойно.
Изправих се бързо на крака, измъкнах се встрани и внимателно ги заобиколих.
— Ако го убиеш — каза Джърт, — той ще се материализира отново след известно време.
— Колко интересно — отбеляза Бенедикт, след като парира елегантно една мълниеносна атака и отстъпи леко назад. — След колко време по-точно?
— Няколко часа.
— А колко време ще ви е необходимо, за да осъществите онова, с което сте се захванали?
Джърт погледна към мен.
— Не съм съвсем сигурен — отвърнах аз.
Бенедикт направи странен, доста пестелив блок, последван от непозната за мен приплъзваща стъпка и къса разсичаща атака. Едно от копчетата на ризата на Борел отхвръкна встрани.
— В такъв случай няма да бързам — каза той. — Успех, момче.
Едрият мускулест мъж ми отправи кратък поздрав с оръжието си и в този миг Борел го атакува. Бенедикт използва една италианска сикста, с която отведе остриетата на двата меча встрани и направи бърза крачка напред. После протегна светкавично свободната си ръка, дръпна носа на противника си, отстъпи крачка назад и се усмихна.
— Колко ти вземат обикновено на урок? — го чух да казва, докато двамата с Джърт тичахме надолу по пътеката.
— Чудя се колко ли време е необходимо на някоя от силите, за да материализира един дух? — каза Джърт, докато тичахме в умерено темпо към планинския склон, при който пътеката свършваше.
— Няколко часа — отговорих аз. — Съдя по Борел, защото ако Логрус наистина иска да получи Рубина на всяка цена, той сигурно щеше да изфабрикува цяла армия от духове, стига това да беше възможно. Убеден съм, че достъпът до това място наистина е доста проблемен и за двата Знака. Като че ли само една нищожна частичка от силата им може да проникне тук. Ако не беше така, едва ли щях да стигна чак дотук.
Джърт се пресегна, сякаш за да докосне Рубина, но след това явно размисли и бързо отдръпна ръката си.
— Изглежда, сега си се съюзил с Лабиринта — отбеляза той.
— Ти май също. Освен ако не си запланувал да ми забиеш нож в гърба в последния момент — казах аз.
— Не е смешно — изхили се той. — Налага ми се да бъда на твоя страна. Не е лесно да се сети човек, че Логрус ме създаде, само за да бъда покорен инструмент в ръцете му. Изпълнех ли си безропотно задачката, щях да изхвърча право на бунището. Струва ми се, че ако не беше твоята кръв, отдавна вече да съм там. Затова съм с теб, независимо дали това ти харесва, или не, и гърбът ти е подсигурен.