— Бог знае какво изчадие ни чака зад ъгъла — отбеляза той.
— Не е изключено — съгласих се аз. — Но аз лично не бих се тревожил за нещо подобно.
— Защо?
— Мисля, че започвам да разбирам.
— А ще благоволиш ли да ме запознаеш с прозрението си?
— Ще отнеме доста време. Просто изчакай. Много скоро всичко ще се изясни.
Преминахме край поредния страничен тунел. Беше почти като останалите, но и някак по-различен. Естествено.
Ускорих темпото, тъй като нямах търпение да узная истината. Затичах се…
Още един тунел…
Чувах как стъпките на Джърт отекват равномерно зад мен. Напред. Още малко.
Нов завой.
И тогава отново забавих крачка, тъй като тунелът продължаваше напред, но не и нашата пътека. Тя свиваше рязко вляво и завършваше при една масивна, подсилена с метални ленти врата. Пресегнах се към стената вдясно, където трябваше да бъде куката, напипах я и свалих окачения на нея ключ. Вкарах го в ключалката, после го завъртях, отключих и пак го оставих на мястото му.
„Това място хич не ми харесва, шефе“ — отбеляза Фракир.
„Знам.“
— Изглежда, знаеш какво правиш — подхвърли Джърт.
— Аха — казах аз и добавих: — Тук вече да.
Както бях очаквал, вратата се отваряше навън, а не навътре. Хванах масивната дръжка и я натиснах силно.
— Няма ли все пак да ми кажеш къде отиваме? — попита той.
Голямата врата изскърца и помръдна бавно.
— Всичко наоколо ужасно ми напомня за пещерите в хълма Колвир, точно под двореца в Амбър.
— А така — каза Джърт. — И какво има зад тази врата?
— Тя от своя страна е точно копие на вратата, която води към залата на Лабиринта на Амбър.
— Прекрасно. Вероятно ще се превърна в едно малко бяло облаче още щом стъпя вътре.
— Едва ли. Аз вече доведох веднъж Сухай тук. Не си спомням той да се е оплаквал след това от някакви неприятни странични ефекти, предизвикани от близостта с Лабиринта. Освен това майка ни е преминала по Лабиринта.
— Да, така е.
— Честно казано, мисля, че всеки благородник от Хаос, в чиито вени тече поне капка от кръвта на Амбър, би могъл да стори същото. Обратното пък важи за Логрус. Според преданията всички ние произлизаме от един общ корен.
— Добре, ще вляза с теб. Предполагам, че все пак вътре има достатъчно място, за да мога да заобиколя Лабиринта, без да стъпвам върху него.
— Да.
Отворих вратата достатъчно широко и надзърнах. Да, това беше. Мъждукащата пътека завършваше на няколко сантиметра отвъд прага.
Поех дълбоко въздух и изръмжах една ругатня, докато го издишвах.
— Какво има? — попита Джърт, опитвайки се да надзърне през рамото ми.
— Не е точно това, което очаквах да видя — казах аз.
Отстъпих встрани и го оставих да погледне.
Той се взира няколко секунди, след това каза:
— Нищо не разбирам.
— Аз също, но смятам да разбера.
Влязох в залата. Джърт ме последва. Това не беше Лабиринтът, който познавах. Или по-точно беше и не беше. Структурата му беше абсолютно същата, като тази на Лабиринта в Амбър, но върху този лабиринт имаше дефекти. На няколко места липсваха части от фрагментите, сякаш някой ги бе изтрил или просто бе пропуснал да ги изчертае. Областите между отделните линии, крито би трябвало да са тъмни, тук светеха със сиво-синкава светлина. Затова пък самите линии бяха черни. От цялата странна диаграма като че ли бе отнет някакъв основополагащ принцип. Стори ми се, че светлите петна леко трептят.
Но най-странен от всичко бе огненият кръг в центъра на Лабиринта, който нямаше нищо общо с оригинала. Нещо повече, в този кръг се забелязваше тялото на жена, която беше или мъртва, или в безсъзнание, или омагьосана по някакъв начин.
Жената, разбира се, най-вероятно беше Корал. Разбрах това още щом я мярнах за пръв път, макар че ми се наложи да изчакам няколко мига преди да успея да разгледам по-внимателно лицето й през пламъците на кръга.
Голямата врата зад нас се затвори. Джърт постоя неподвижен близо минута, после промълви:
— Този камък май доста се е развълнувал от срещата. Да можеше да видиш лицето си, сгряно от неговата светлина!
Погледнах към гърдите си и забелязах, че Рубинът пулсира неистово. Покрай синкавата светлина, идваща от Лабиринта, и пламъците на огнения кръг в него, не бях забелязал настъпилата промяна.
Пристъпих напред и почувствах прилива на ледена вълна, който ми напомни за усещането, предхождащо осъществения чрез Картите контакт. Това сигурно беше един от онези Непълни лабиринти, за които бе говорила Джасра и на които тя и Джулия бяха адепти. В такъв случай сега се намирах на някоя от първите Сенки, съвсем близо до истинския Амбър. И мислите запрепускаха с бясна скорост из съзнанието ми.