— Спри! — изкрещях. — Или ще ти се наложи да си търсиш нов майстор по ремонта на лабиринти! Веднага го възстанови и го остави на мира, иначе няма и пръста си да помръдна! Говоря напълно сериозно!
Полуизчезналият крак на Джърт задочна да се удължава и да придобива нормална плътност. Синкавото сияние, което бе започнало да излъчва тялото му, също изчезна. Изражението му придоби нормален вид.
— Знам, че той е дух на Логрус — казах аз, — освен това е и копие на най-гадния измежду моите родственици, но ще ти се наложи да го оставиш на мира, копеле такова, иначе няма да те огрее! Можеш да си запазиш Корал!
Линията отново помръкна и всичко възвърна предишния си вид.
— Искам да ми обещаеш — заявих аз.
Едно огромно огнено кълбо се изтръгна от центъра на Лабиринта, понесе се към тавана на залата и там изчезна.
— Да разбирам ли, че мога да разчитам на честната ти дума? — попитах.
Пламъците кимнаха.
— Благодаря ти — прошепна Джърт.
ГЛАВА 8
И тъй, аз се заех с Непълния Лабиринт. Когато стъпваш по неговите черни линии, усещането е доста по-различно от онова, когато следваш бляскавите, сякаш нажежени до бяло очертания на истинския Лабиринт в Амбър. Краката ми сякаш докосваха мъртъв под, но когато ги отделях от него, чувствах същото съпротивление и пак се чуваше познатото наелектризирано пропукване.
— Мерлин! — извика Джърт. — Аз какво да правя?
— В какъв смисъл? — извиках аз на свой ред.
— Как да се измъкна оттук?
— Просто излез през голямата врата и тръгни през Сенките, или пък ме последвай по този Лабиринт и след това той ще те пренесе където пожелаеш.
— Не мисля, че бих могъл да променя Сенките толкова близо до Амбър, не съм ли прав?
— Може би наистина сме твърде близо. Тогава първо се отдалечи достатъчно и след това опитай пак.
Продължих напред. Вдигнах крака си и отново се разнесе познатото пропукване.
— Ще се изгубя из тези пещери.
— Тогава тръгни след мен.
— Лабиринтът ще ме унищожи.
— Той обеща да не го прави.
Джърт се изсмя дрезгаво.
— И ти му вярваш?
— Ако иска да си свърша работата като хората, ще му се наложи да удържи на думата си.
Достигнах до първия липсващ фрагмент. Едно бързо допитване до Рубина я вече бях наясно къде би трябвало да мине линията. Колебаейки се леко, направих първата си стъпка отвъд видимите очертания. После следващата. После още една. Когато прекосих празното пространство, ми се прииска да се обърна и да погледна назад, но вместо това изчаках, докато линията, по която бях тръгнал, направи достатъчно рязък завой и така успях да огледам резултата от работата си без излишни рискове. Цялата отсечка, по която бях преминал, бе придобила познатия мъждив блясък. Тя сякаш бе попила разлятото преди това по празнината сияние. Джърт бе застанал в началото.
Усети, че го гледам, и промърмори:
— Не знам дали е редно да го правя, Мерлин, наистина не знам.
— Истинският Джърт нямаше да събере кураж, за да го стори — казах аз.
— И аз няма да мога.
— Както вече ти казах, майка ни е успяла. Ти най-вероятно също носиш част от кръвта на Амбър във вените си. Какво толкова. Ако греша, всичко ще свърши преди да си го осъзнал.
Направих още една крачка. Джърт се усмихна вяло и каза:
— Прав си, чудо голямо. — Стъпи върху линията и след миг извика: — Хей, все още съм жив! — Сега какво?
— Продължавай напред — насърчих го аз. — Следвай ме. Не спирай и за нищо на света не стъпвай встрани от линията.
Последва нов завой и изгубих Джърт от погледа си. Малко по-нататък усетих остра болка около десния си глезен — вероятно резултат от това, че през последното денонощие почти не бях спирал, за да си почина. Поне така си помислих в първия миг. Но болката продължи да се засилва с всяка следваща стъпка. После се появи и парене и накрая усещането стана почти нетърпимо. Дали не бях скъсал някоя връзка? Или…
Ами да, разбира се. Вече усещах миризмата на изгорена кожа.
Бръкнах в десния си ботуш и измъкнах оттам кинжала, изкован в Хаос. Дръжката му направо пареше. Близостта до Лабиринта не му се бе отразила никак добре. Не можех да продължа да го нося със себе си.
Запратих оръжието право напред, към далечния край на залата, където се намираше вратата. Несъзнателно проследих с поглед полета му. Нещо помръдна леко сред сенките. Близо до входа бе застанал мъж, стоеше и ме гледаше. Кинжалът се удари в стената и падна на пода. Мъжът се наведе и го вдигна. После се изхили и с рязко движение запрати стоманеното острие право към мен.
То се приземи пред краката ми, вдясно от линията, на която бях застанал. В мига на контакта от Лабиринта изригна гейзер от синкави пламъци, които се издигнаха, цвърчейки, на два метра от пода. Залитнах и забавих крачка, макар да знаех, че не могат да ми навредят. Вече бях достигнал до дългата фронтална арка, която е едно от сериозните изпитания на Лабиринта.