Почуках последователно на вратите на Жерар и Бранд. Нищо. Освен това и двете бяха заключени. Ситуацията ставаше все по-странна и по-странна.
След като почуках на вратата на Бранд, Фракир трепна леко на китката ми и аз прекарах следващата минута нащрек, но въпреки това не се случи нищо особено. Тъкмо се канех да пиша и тази тревога на сметката на някое от овехтелите заклинания на Бранд, с които продължавах да се сблъсквам от време на време, когато забелязах, че Рубинът пулсира по познатия начин.
Вдигнах верижката и се загледах в скъпоценния камък. Да, там вече се оформяше някакво визуално послание. Видях коридора, по който току-що бях преминал, с познатия гоблен на стената. Една от вратите на моите покои — тази, която води към спалнята — пулсираше в червено. Не можех само да разбера дали трябва да стоя по-далеч от тази врата, или трябва да я разбия с ритник и да влетя вътре. Проблемът с мистичните съвети е, че позволяват най-различни тълкувания.
Отидох отново до ъгъла и го заобиколих. Рубинът, вероятно доловил колебанието ми, реши да ми отпусне още малко информация. В него се появи ново видение, в което забелязах собствената си фигура да се приближава до въпросната врата и да я отваря. Естествено, от двете врати към моя апартамент именно тази беше заключена в момента…
Затършувах из джобовете си за ключа, тъй като установих, че ще имам известни проблеми с влетяването в спалнята — нали вече бях оставил Грейсуондир и сега не носех в себе си никакво оръжие. Все пак още разполагах с няколко подходящи за целта заклинания. Поне едно от тях би трябвало да се е запазило. А може би не.
Намерих ключа. Пъхнах го внимателно в ключалката и отключих вратата. После бавно я открехнах.
— Мърл! — изпищя един женски глас.
Корал бе седнала на леглото ми, в което все още подремваше сестра й, или по-скоро тай’ига-та, обладала нейното тяло.
— Стресна ме — каза тя.
— Значи сме квит — отбелязах аз. — Какво се е случило?
— Дойдох да ти кажа, че вече говорих с баща си и успях да го баламосам с версията за Огледалния коридор, за който ти спомена. Надявам се, че тук наистина има такъв коридор.
— Има. Но не очаквай да го откриеш в плановете на двореца. Той се появява и изчезва, когато му скимне. Баща ти повярва ли на твоята история?
— Аха, и вече се чуди къде ли е Найда.
— Това усложнява ситуацията.
— Да.
Корал се изчерви на няколко пъти и избягваше да ме гледа в очите, докато говорехме, но мисля, разбираше, че съм забелязал смущението й.
— Казах му, че сигурно също й се е приискало да разгледа двореца — продължи тя, — а той настоя да отида да я потърся.
— М-хм.
Преместих погледа си върху Найда. Корал веднага стана от леглото, приближи се до мен, сложи ръка на рамото ми и ме притисна към себе си.
— Нали се канеше да си лягаш?
— Точно така. Дори успях да се наспя. Сега тъкмо се бях заел с някои неотложни задачи.
— Не разбирам.
— Различни времеви потоци — обясних аз. — Така се икономисва ценно време. Сега се чувствам доста по-добре.
— Невероятно — каза тя и допря устните си до моите. — Радвам се, че вече си във форма.
— Корал, няма защо да се опитваш да баламосаш и мен. Знаеше отлично, че съм уморен до смърт, когато ме остави тук. По твоите сметки сега би трябвало да спя като заклан.
Хванах китката на лявата й ръка, която тя все още криеше зад гърба си, и бавно я преместих между двама ни. Корал се оказа изненадващо силна. Нямаше нужда да се опитвам да разтворя пръстите й, тъй като и бездруго се виждаше достатъчно добре какво е стиснала в юмрука си. Беше една от сферите на Мандор. Пуснах ръката й. Тя не я дръпна, а само ме погледна в очите и каза:
— Мога да ти обясня всичко.
— Надявам се да е така.
— Може би това, което си научил за нейната смърт и за демона в тялото й, е самата истина, но тя се държеше толкова добре с мен напоследък. Най-после се превърна в сестрата, за която винаги съм си мечтала. После изведнъж я видях да лежи в това легло… Не бях наясно дори какво смяташ да правиш с нея.
— Можеш да бъдеш сигурна, че не й мисля злото, Корал — намесих се аз. — Аз съм й доста задължен за някои… услуги, които тя ми направи в миналото, докато живеех на сянката Земя. Казано по-простичко, тя ми спаси живота на няколко пъти. Няма защо да се страхуваш за нея.
Корал отметна глава назад и присви леко очи.
— Нямаше откъде да знам всичко това — каза тя. — Дойдох тук с надеждата, че ти ще си заспал дълбоко. Исках да опитам да я освободя от заклинанието или поне да го отстраня за известно време, колкото да мога да поговоря с нея. Исках сама да разбера дали това е моята сестра… или нещо друго.