— По дяволите? — възкликнах аз.
Тя наближи стълбището и пред нея се появи Знакът на Логрус, по-голям от образа, който успявам да призова, запълнил коридора от стена до стена, раздразнен, обсипан с огнени петна, гърчещ се, нажежен и излъчващ неприкрита заплаха. Можех да си представя какъв риск бе поел с появяването си тук, насред Амбър, в такава близост до първичния Лабиринт. Но явно залогът определено си струваше.
— Приеми ме, Логрус — извика Найда. — Нося ти Окото на Змията.
В центъра на Логрус се появи огнен тунел, който едва ли завършваше в другия край на коридора. Найда понечи да прекрачи в него, но спря в напрегнато очакване, сякаш пред нея ненадейно се бе появила стъклена стена. Три от блестящите сфери на Мандор закръжиха край нейната олюляваща се фигура.
Краката ми се отделиха от пода и аз отхвръкнах към близката стена. Вдигнах инстинктивно ръка, за да се предпазя, и погледнах назад.
На няколко метра зад мен се бе появил образът на Лабиринта, не по-малък от този на Логрус. Той явно притегляше тай’ига-та или тялото на Найда към себе си със сила поне равна на тази, с която Логрус се опитваше да я погълне. Областта около мен и Знака на Реда грееше като ясна утрин, докато другият полюс на сблъсъка напомняше за зловещ здрач. Зачудих се какви са шансовете ми да се окажа на първия ред при повторението на Големия Взрив.
— Ъъ, Ваши Величия — започнах аз, тъй като се почувствах задължен да кажа нещо. Съжалявах искрено, че нямам красноречието на Люк, който сигурно щеше да успее все някак да прилъже и двете страни, дори в ситуация като тази. — Според мен е назрял моментът да се обърнете към трето лице, което би могло да реши спора ви, и тъй като съвсем случайно съм в течение на предходните събития…
Златистият диск, който аз лично някога кръстих Дяволски Чекрък, увисна над главата на Найда и се спусна към пода, образувайки около нея съвършен конус. Той явно бе успял някак да се вмъкне сред силовите полета на кръжащите сфери и да ги наруши, тъй като те потръпнаха леко и след това тупнаха на пода. Две от тях се търкулнаха право към стената пред мен, а третата продължи към стълбището вдясно и заскача надолу по него.
Лабиринтът и Логрус започнаха бавно да напредват, а аз изпълзях, за да не бъда застигнат.
— Не се приближавайте повече, приятелчета — заяви най-неочаквано Дяволския Чекрък. — Един Господ знае какво бих направил, ако ме изнервите малко повече, отколкото вече съм изнервен.
И двата Знака на Силата спряха. Някъде отвъд близкия ъгъл чух подпийналия, дрезгав тембър на Дропа, който се опитваше да докара някаква волнодумна балада. Последва кратка пауза, след която шутът подхвана „Рок на всички времена“ с далеч по-немощен гласец. Поредното му изпълнение бе прекъснато от неопределима шумотевица и звън на счупено стъкло.
Усетих, че въпреки разстоянието, което ни дели, бих могъл да установя връзка с Рубина. Но все пак не предприех нищо, тъй като не бях сигурен какъв ще е резултатът от евентуалната ми намеса.
Усетих първите сигнали на повикване чрез Картите и прошепнах:
— Да?
— Ако имаш някакъв контрол над това нещо — достигна до мен гласът на Дуоркин, — използвай го, за попречиш на Логрус да вземе Рубина.
В същия миг от червения тунел се разнесе стържещ глас, който произнасяше думите сричка по сричка.
— Върнете Окото на Хаоса. Еднорога го взе от Змията след техния сблъсък в началото на времето. То е крадено. Върнете го. Върнете го.
Блестящото лице, което бях видял над Лабиринта, не се появи. Вместо това друг глас произнесе отчетливо.
— За него бе платено с кръв и болка.
— Рубинът на Справедливостта, Окото на Хаоса и Окото на Змията са различните имена на един и същ скъпоценен камък, така ли? — попитах аз.
— Да — отвърна ми Дуоркин.
— Какво ще стане, ако Змията си възвърне окото?
— Вероятно ще настъпи краят на Вселената.
— О! — отбелязах аз.
— Какво ще получа за това нещо? — попита Чък.
— Нагла машинария — заяви гласът на Лабиринта.
— Недодялано творение — простена Логрус.
— Запазете си комплиментите за по-късно — каза Чък — и ми предложете нещо, което да ме впечатли.
— Мога да го изтръгна от теб — бе отговорът на Лабиринта.
— Само за миг бих могъл да те смачкам и да го взема — уточни Логрус.
— Но нито един от вас няма да го направи — отвърна спокойно Дяволския Чекрък, — тъй като подобно разхищение на енергия би го направило твърде уязвим спрямо другия.
Долових със съзнанието си смеха на Дуоркин.
— Кажете ми какъв е смисълът във всичко това — продължи Чък. — Толкова време е минало оттогава.
— Балансът беше нарушен в мой ущърб от този изменник — прогърмя Логрус, а над главата ми се появи едно огнено кълбо, вероятно, за да стане ясно за кой изменник става дума.