С леко движение на ръката Дуоркин накара един от мъждукащите глобуси да се снижи от тавана и да се приближи към нас. Пръстите на стареца изписаха във въздуха някакъв смътно познат знак и пред мен се появи нещо като видение на Логрус, без самият Логрус да присъства в него. В глобуса се появи образ.
Значителна част от коридора около мястото на сблъсъка бе разрушена заедно с апартамента на Бенедикт, а вероятно и с този на Жерар. Същата участ бе споходила покоите на Блийс, някои от моите стаи, дневната, в която бях умувал малко преди фаталните събития, североизточния ъгъл на библиотеката, както и части от пода и тавана. На долния етаж бяха засегнати частично кухнята, оръжейната, а може би и още няколко други помещения. Погледнах нагоре — глобусът ми даваше невероятна свобода на гледната точка — и видях там да се синее небето, което означаваше, че експлозията бе преминала през третия и четвъртия етаж, бе засегнала кралските покои, лабораторията и Бог знае още какво. На ръба на бездната, която се бе появила на мястото на апартамента на Блийс или Жерар, стоеше Мандор. Дясната му ръка изглеждаше счупена, а лявата бе пъхнал в широкия си черен колан. Корал се бе облегнала немощно на лявото му рамо, по лицето имаше размазана кръв. Не можах да преценя дали е съвсем на себе си. Мандор я прихвана с лявата си ръка през кръста. Около тях кръжеше една от неговите метални сфери. От другата страна на зейналата пропаст, върху една масивна носеща греда стоеше Рандъм. Зад него се виждаше Мартин. В дясната му ръка все още проблясваше саксофонът. Рандъм определено не изглеждаше в добро разположение на духа и като че ли крещеше нещо.
— Звук! Звук! — казах аз.
Дуоркин махна с ръка.
— …скапан баровец от Хаос да ми направи двореца на пух и прах! — тъкмо казваше Рандъм.
— Дамата е ранена, Ваше Величество — отбеляза Мандор.
Рандъм прекара ръка през лицето си, после погледна нагоре.
— Ако има някакъв начин да я пренесете в моите покои, Вайъли е доста добре запозната с някои области на медицината — каза той, този път по-кротко. — Аз също бих могъл да помогна.
— А къде се намират покоите ви, Ваше Величество?
Рандъм се облегна на стената и посочи нагоре.
— Изглежда, няма да ви се наложи да чукате на вратата, но се съмнявам, че и стълбището е достатъчно запазено, за да се изкачите по него.
— Ще се справя — каза Мандор и още две от металните сфери се устремиха в ексцентрични орбити около него и Корал. Малко след това телата им се издигнаха във въздуха и се понесоха бавно към отвора, който сега заместваше вратите на кралските покои.
— И аз идвам след малко — извика Рандъм след тях. Стори ми се, че понечи да добави още нещо, но размисли в движение, сведе глава и се обърна настрани. Аз последвах примера му.
Дуоркин ми подаде поредната доза от зеленото лекарство и аз го изпих с готовност. Резултатът отново бе обнадеждващ и приятен.
— Трябва да отида там — казах аз. — Харесвам това момиче и искам да се убедя, че е добре.
— Разбира се, мога да те пренеса там, но не се сещам какво повече би могъл да направиш за нея от другите. Може би ще е по-добре да посветиш времето си на откриването на онова твое странстващо творение, наречено Дяволски Чекрък. Трябва да го убедиш да ти върне Рубина на Справедливостта.
— Така да бъде — съгласих се аз. — Но първо исках да видя Корал.
— Твоето появяване там може значително да те забави — предупреди ме Дуоркин, — тъй като ще ти се наложи да дадеш доста обяснения.
— Хич не ми пука.
— Добре тогава.
Той взе от стената нещо, което ми заприлича на прибран в калъф жезъл, и го окачи на колана си. После прекоси стаята и измъкна от едно от чекмеджетата облицована с кожа кутийка. Тя изтрака с металически звук, докато я прибираше в джоба си. Друга кутийка, вероятно за бижута, изчезна в един от ръкавите му.
— Ела — каза Дуоркин и ме хвана за ръката.
Поведе ме към най-мрачния ъгъл на стаята, където забелязах едно странно на вид, продълговато огледало. Докато се приближавахме към него, то отразяваше безпогрешно нашите образи и останалата част от стаята, но е всяка следваща крачка картината му видимо се замъгляваше. Вече виждах какво се задава в него. Все пак се стегнах леко, когато Дуоркин прекрачи през мъглявата му повърхност и ме изтегли след себе си.
Спънах се, но бързо възстанових равновесието си и забелязах, че стоя пред едно от декоративните огледала в оцелялата част на кралските покои в Амбър. Пресегнах се към него и го докоснах — повърхността му се оказа съвсем материална. Дуоркин все още държеше ръката ми. Погледнах отвъд заострения му профил и забелязах, че леглото е преместено в източната част на спалнята, по-далеч от разрушения й ъгъл, където в пода зееше огромна дупка. Край леглото, с гръб към нас, бяха застанали Рандъм и Вайъли, вгледани внимателно в лицето на Корал, която като че ли беше в безсъзнание. Мандор бе седнал на едно кресло до тях. Той пръв забеляза нашата поява и ми кимна леко.