— Как… е тя? — попитах аз.
— Сътресение — отвърна Мандор. — Дясното й око също е пострадало.
Рандъм се обърна. Каквото и да се бе наканил да ми каже, думите замръзнаха на устните му при вида на стареца, застанал до мен.
— Дуоркин! — каза той. — Толкова отдавна не съм те виждал. Не знаех дори дали още си жив. Ти… добре ли си?
Дребничкият маг прихна.
— Прочетох мислите ти — каза той. — Да, с всичкия си съм. Бих искал да прегледам момичето.
— Разбира се — отвърна Рандъм и отстъпи встрани.
— Мерлин — каза Дуоркин, — виж дали ще можеш да откриеш онзи Дяволски Чекрък и поискай от него да ти върне веднага онова нещо.
— Разбрах — казах аз и се пресегнах за колодата си.
След броени секунди съзнанието ми вече търсеше упорито контакта…
— Усетих намерението ти още преди да извадиш Картите си, татко.
— Добре. Рубинът в теб ли е?
— Да, тъкмо приключих с него.
— Какво си приключил?
— Приключих с проучването му.
— Как точно… си го проучил?
— Ами от теб научих, че онзи, който проникне във вътрешността му и премине по тримерната структура в нея, ще бъде защитен в известна степен от замислите на Лабиринта. Беше ми интересно дали това важи и за подобно перфектно синтезирано творение, каквото съм аз.
— Какъв термин само — „перфектно синтезирано творение“! Сам ли го измъдри?
— Хрумна ми току-що, докато търсех вербалното съответствие на своята същност.
— Предполагам, че Рубинът те е отхвърлил.
— Ами, нищо подобно.
— О, значи премина през него — от началото до края?
— Да.
— И какъв е ефектът?
— Засега ми е трудно да преценя. Възприятията ми са някак по-различни. Не мога да намеря точното определение… Усещането е доста… трудно доловимо.
— Невероятно. Можеш ли вече да се свържеш с камъка от разстояние?
— Да.
— Като успеем да се справим с цялата каша, ще ти направя няколко допълнителни теста.
— И мен ме гложди любопитство.
— Междувременно искам да си получа Рубина.
— Идва.
Дяволския Чекрък се появи във формата на сребристо колелце, от чийто център висеше верижката на Рубина. Прибрах бързо скъпоценния камък и го занесох на Дуоркин. Той дори не ме погледна, докато го вземаше. Погледнах лицето на Корал и веднага отвърнах очи. Приближих се отново до Чък.
— Къде е Найда?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна той. — След като взех Рубина от нея, тя ме помоли да я оставя сама — там, близо до кристалната пещера.
— Тя какво правеше?
— Плачеше.
— Защо?
— Може би защото и двете мисии в живота й пропаднаха.
— Не мислиш ли, че би трябвало да се почувства щастлива, след като вече е свободна? Сега би могла отново да се занимава с обичайните за един безгрижен демон дела.
— Не съвсем, татко.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя май не може да се отдели от това тяло. Явно не може просто да го изостави, както е правила с другите тела, които е използвала преди. Сигурно защото това тяло вече не принадлежи на никого.
— О. А не би ли могла някак да го унищожи и така да се освободи?
— И аз й го предложих, но тя не беше убедена, че ще се получи. Каза, че би могла да убие и себе си заедно с тялото, след като вече са обвързани но този начин.
— Значи тя е някъде около пещерата?
— Не. Тя е запазила същността си на тай’ига, което я прави нещо като магическо същество. Предполагам, че просто е тръгнала през Сенките, докато аз бях в пещерата и експериментирах с Рубина.
— Защо в пещерата?
— Ами ти също я използваш напоследък като работен кабинет.
— Как тогава успях да се свържа с теб чрез Картите?
— Вече бях приключил с Рубина и бях излязъл навън. Всъщност тъкмо търсех Найда, когато ти ме потърси.
— Май ще е най-добре да продължиш да я търсиш.
— Защо?
— Защото й дължа цял куп услуги, въпреки принудата на майка ми.
— Така е. Но не знам дали ще успея да я открия. Магическите същества не оставят толкова ясни следи.
— Опитай все пак. Искам да разбера накъде се е запътила, както и дали бих могъл да направя нещо за нея. Може пък новопридобитите ти способности да помогнат.
— Ще видим — каза той и изчезна.
Раменете ми увиснаха. Как ли щеше да реагира Оркуз? Едната му дъщеря тежко ранена, а другата — обладана от демон, който скитосва из Сенките. Отидох до леглото и се облегнах на креслото на Мандор. Той протегна лявата си ръка и стисна рамото ми.