— Предполагам, че не си напреднал особено в лечителските си умения, докато живееше на онази Сянка — подхвърли той.
— Боя се, че не — отговорих аз.
— Жалко. Аз ще трябва да изчакам реда си.
— Можем да те пренесем някъде — предложих, — където ще се погрижат за теб веднага.
Понечих да измъкна Картите си.
— Не — каза той. — Искам да видя как ще се развият събитията тук.
Забелязах, че Рандъм поддържа някакъв доста интензивен разговор чрез Картите. Вайъли бе застанала между него и отвора в стената, сякаш за да го предпази от нещо, което би могло да се появи оттам. Дуоркин продължаваше да работи по лицето на Корал, но тъй като тялото му я закриваше от мен, не можех да преценя какъв е резултатът.
— Мандор — казах аз, — ти знаеше ли, че майка ни е изпратила тази тай’ига, за да се грижи за мен?
— Да — отвърна той. — Тя ми го каза, когато ти излезе от стаята. Част от заклинанието, под чиято власт се намираше, наистина не й позволяваше да ти го каже.
— Задачата й само да ме предпазва ли беше, или е трябвало и да ме следи?
— Това вече не знам. Не успях да науча нищо за това. Страхът й от наказанието, което може би я очаква, беше твърде силен.
— Мислиш ли, че Дара е знаела за Люк и Джасра?
— Още един въпрос, на който не мога да отговоря еднозначно. И да е знаела, не бих могъл да ти кажа как е успяла да го научи.
Рандъм приключи разговора си и закри с длан Картата, която държеше. После се обърна и впери поглед във Вайъли. Гледаше я така, сякаш се канеше да й каже нещо, но после се отказа. Погледна към мен. Приблизително по същото време от устните на Корал се откъсна тих стон. Обърнах се встрани.
— Един момент, Мерлин — каза Рандъм, — преди да си хукнал пак нанякъде.
Срещнах погледа му. Не можах да преценя дали е ядосан, или просто изпитва известно любопитство. Напрегнатото му чело и присвитите очи можеха да са признак и на едното, и на другото.
— Сир? — казах аз.
Рандъм се приближи, хвана ме за лакътя и ме поведе към вратата, водеща към съседната стая.
— Вайъли, ще се възползвам от будоара ти за няколко минути — каза той.
— Разбира се — отвърна му тя.
Влязохме в будоара и Рандъм затвори вратата.
В помещението се бяха изсипали цял куп неща от килера на Жерар. В онази част, която вероятно представляваше нещо като работен кът, мярнах последния незавършен гоблен на Вайъли — някакво многокрако морско животно, което не бях виждал никога през живота си.
Рандъм се обърна рязко към мен, вгледа се внимателно в лицето ми и попита:
— Следиш ли ситуацията в Кашфа и Бегма?
— Долу-горе — отвърнах аз. — Бил ме запозна накратко. Еринор и прочие.
— А каза ли ти, че се каним да включим Кашфа в Златния Кръг и да решим въпроса за Еринор, като признаем правото на това кралство над спорната територия?
Не ми хареса начинът, по който ми бе зададен този въпрос, а и не исках да забърквам Бил в собствените си проблеми. Затова казах:
— Боя се, че не изпаднахме в чак такива подробности.
— Е, точно това смятаме да направим — заяви Рандъм. — Обикновено не решаваме проблемите си по този начин — фаворизирайки един свой съюзник пред друг, но Арканс, графът на Шадбърн, не ни остави кой знае какъв избор. Той беше единственият подходящ благородник, когото можехме да качим на трона в своя полза, след като онази червенокоса кучка излезе от играта. Той разбра, че би могъл да ни натисне за Еринор, и естествено го направи.
— Разбирам — казах. — Но какво общо има това с мен?
— Коронацията е насрочена за днес. Дори трябваше след малко да се облека, за да се пренеса там…
— Как да разбирам това минало време? — попитах аз, за да запълня последвалата пауза.
— Така и ще направя, така и ще направя — промърмори Рандъм, после се обърна с гръб към мен и направи няколко крачки. Щом стигна до средата на стаята, се обърна и стъпи с единия си крак върху отломъка от някаква статуя. — Просто добрият граф е или мъртъв, или затворен някъде.
— Значи коронацията няма да се състои?
— Напротив — отвърна той и отново се вгледа в лицето ми.
— Предавам се — казах аз. — Кажи ми какво става?
— Днес призори е бил направен преврат.
— Дворцов ли?
— Вероятно. Бил подкрепен от външна военна сила.
— Къде е бил Бенедикт, докато е ставало това?
— Още щом се върнах тук, му заповядах да изтегли нашите войски от Кашфа. Ситуацията изглеждаше стабилна, а нашето военно присъствие по време на коронацията едва ли би се отразило добре на репутацията ни.
— Така е — съгласих се аз. — Значи щом Бенедикт е напуснал кралството, някой е дошъл на неговото място и е отмъкнал бъдещия крал, без никой от местните генерали да заподозре, че се мъти нещо, така ли?