Рандъм кимна и каза:
— Така поне ми бе съобщено. Да имаш някакво обяснение, защо е станало така?
— Вероятно защото това е било добре дошло за тях.
Рандъм се усмихна и щракна е пръсти.
— Впечатлен съм. Човек би си помислил, че си наясно с това, което става там.
— И би сгрешил — уточних аз.
— Днес твоят бивш състудент Лукас Рейнард ще стане Риналдо I, крал на Кашфа.
— Да ме вземат мътните! Нямах никаква представа, че нещо подобно му се върти из главата. Как смяташ да реагираш?
— Ще осуетя коронацията.
— Имах предвид в по-дългосрочен аспект.
Рандъм въздъхна, обърна се и срита едно солидно парче мазилка.
— Накратко, дали смятам да изпратя там Бенедикт, за да го свали от престола, нали?
— Накратко, да.
— Това ще ни спечели доста лоша слава в региона. Виж, ходът на Люк е изцяло в духа на местната политика. Първия път отидохме там, за да овладеем една ситуация, която предвещаваше пълен хаос. Бихме могли да се върнем само при условие, че там имаше поне един откачен генерал или поне един безумно предан благородник, който да подкрепя сваления „монарх“. Но на практика претенциите на Люк за престола са далеч по-обосновани от тези на Шадбърн. Да не говорим, че е доста популярен на местна почва. Той е млад, изглежда добре. Сега позициите ни там са много по-слаби отпреди. Но въпреки това бях готов да се примиря с прозвището „агресор“, за да разкарам от престола откачения син на тази кучка. И тогава моят човек в Кашфа ми каза, че той е под протекцията на Вайъли. Попитах я как е станало това, а тя ми каза, че ще ми обясни веднага щом Дуоркин приключи с Корал, тъй като сега можела да му помогне с телепатичните си способности. Но аз не мога да чакам дотогава. Кажи ми как се стигна дотам.
— Първо имам още един въпрос към теб.
— Слушам те.
— С какви военни сили си е възвърнал Люк трона?
— С наемници.
— Хората на Далт?
— Да.
— Добре. Люк се отказа от отмъщението си срещу кралското семейство — казах аз. — Направи го по собствена воля, веднага след разговора си с Вайъли онази вечер. Точно тогава тя му даде пръстена. Тогава си мислех, че го е направила, за да го предпази от Джулиън, тъй като трябваше да идем до Ардън.
— Заради тъй наречения ултиматум на Далт ли?
— Точно така. И през ум не ми мина, че всичко може да е нагласено, просто номер, който да събере Люк и Далт заедно, за да организират преврата. Това означава, че двубоят между тях вероятно също е бил част от играта, тъй като те двамата говориха насаме преди това.
Рандъм вдигна ръка.
— Чакай — каза той. — Сега се върни в началото и ми разкажи всичко, така че да те разбера.
— Дадено.
Така и направих. Докато приключа историята си, вече бяхме отмерили десетки пъти в крачки размерите на будоара.
— Знаеш ли — каза Рандъм, — цялата работа ми звучи като нещо, което Джасра е замислила още преди да поеме задълженията на закачалка.
— И на мен ми хрумна нещо подобно — подхвърлих аз с надеждата, че разговорът няма да се прехвърли върху настоящото местонахождение на Джасра. Колкото повече се замислях за реакцията й във Владението на новината за пленничеството на Люк, толкова повече се убеждавах, че тя е била наясно през цялото време какво става и че дори се е свързала с Люк почти веднага след това.
— Иначе са го изиграли наистина перфектно — отбеляза Рандъм. — Далт сигурно е следвал предишните си инструкции. И тъй като вероятно не е знаел как да открие Люк или Джасра, за да го въведат в събитията, е решил да рискува и да се придържа към първоначалния план. Разбирал е, че Бенедикт може да го смаже за нула време, но не е имал кой знае какъв избор.
— Така е. Не мога да отрека, че кураж не му липсва. Което значи, че Люк е действал наистина светкавично, за да се възползва от ситуацията. Планът трябва да му е хрумнал, докато си говореха с Далт в Ардън. Той е ръководел театрото, а ние решихме, че се е жертвал за Амбър. Какво ще предприемеш сега?
Рандъм разтърка слепоочията си.
— Да го спипам и да предотвратя коронацията би било едно наистина нелошо решение — каза той. — Любопитно ми е да узная още нещо. Казваш, че този Люк е голям сладкодумец. Ти си бил там, кажи ми, той подведе ли по някакъв начин Вайъли, за да я накара да му даде пръстена?
— Не, не мисля. Изглеждаше също толкова изненадан от жеста й, колкото бях и аз. Отказа се от отмъщението си, тъй като почувства, че честта му е удовлетворена, че е бил просто изпълнител на замислите на майка си, както и заради приятелството си с мен. Направи го, без да очаква някакви конкретни облаги. Все още си мисля, че Вайъли му даде пръстена, за да сложи край на вендетата още там, като попречи на Джулиан или на някой друг да си отмъсти на Люк.