— Мечът на колана ти прилича доста на Грейсуондир — казах аз.
Коруин кимна.
— На теб също ти свърши добра работа.
— Мисля, че съм ти задължен за това. Сигурно не би могъл да ми отговориш дали ти ме измъкна от онази пещера?
— А, не, защо, аз си бях.
— Разбира се, че ще ми отговориш така.
— Не виждам какъв би бил смисълът да те лъжа. Внимавай! Стената!
Обърнах се и видях, че една солидна секция от зида е на път да се стовари върху нас. Коруин ме блъсна и аз отново се озовах прикован към пентаграмата. Чух трополенето на камъните, надигнах се и понечих да се отместя още по-встрани, когато нещо се сгромоляса върху главата ми.
Събудих се в Коридора на Огледалата. Лежах по лице, подпрял чело на дясната си ръка, а в лявата стисках правоъгълен камък. Наоколо отново се носеха ароматите на свещите. Надигнах се, за да се изправя, и усетих болката в двете си рамена и в лявото си бедро. Огледах ги набързо и открих, че и на трите места има пресни рани. Е, значи разполагах с поне едно доказателство за необичайното си приключение, макар да не чувствах особено облекчение от това.
Изправих се и закуцуках към покоите си.
— Къде беше? — извика Рандъм от горния етаж.
— А? Какво искаш да кажеш? — обадих се аз.
— Ти продължи нагоре по коридора, а там няма нищо.
— Колко време ме нямаше?
— Около половин минута или нещо такова.
Размахах камъка, който все още носех в ръката си.
— Видях това на пода и се зачудих какво ли би могло да бъде.
— Поредният спомен от сблъсъка на Силите най-вероятно — каза Рандъм. — Паднал е от някоя стена. Много от арките са облицовани с такива камъни.
— А, така ли — промърморих аз. — Ще се видим след малко, преди да тръгна за Кашфа.
— Гледай пак да не забравиш в бързината — отбеляза натъртено Рандъм и аз се вмъкнах в покоите си през дупката в стената.
Забелязах, че една от стените също си е отишла — тази, която разделяше моя апартамент от прашасалото бивше обиталище на Бранд. Огледах пода пред отвора. Да, наистина имаше доста камъни досущ като моя. Наместих го в едно от празните гнезда на облицовката и той пасна идеално, но когато след това се опитах да го измъкна, почти не помръдна. Дали го бях донесъл наистина като спомен от онзи изчанчен ритуал? Или може би го бях грабнал несъзнателно от дворцовите отломки?
Обърнах се, свалих наметалото и съблякох ризата си. Да. Наистина по дясното ми рамо имаше следи като от пробождане с тризъбец, на лявото като от животинско ухапване. На левия крачол на панталона ми пък имаше петно от засъхнала кръв.
Изкъпах се, измих си зъбите, сресах се и превързах бедрото си и лявото си рамо. Благодарение на семейния метаболизъм само след едно денонощие от раните нямаше да остане и следа, но все пак не ми се щеше някое неочаквано натоварване да ги отвори отново, за да оплескат с кръв чистите ми дрехи.
И като се бях сетил за дрехите…
Гардеробът ми беше непокътнат. Хрумна ми, че Люк сигурно ще бъде приятно изненадан, ако облека нещо в другите си цветове, да речем златиста риза и панталон в кралскосиньо. Така щях да му припомня за официалните цветове на „Бъркли“. Облякох панталона и ризата и прибавих към тях жилетка от оцветена кожа в тон с панталона, подходящо наметало, украсено със златни ширити, широк черен колан със затъкнати в него черни ръкавици. Покрай колана се сетих, че ще ми трябва и нов меч. Кинжал също. Тъкмо се чудех къде бих могъл да открия подходящо за случая оръжие, когато някакви странни звуци привлякоха вниманието ми. Обърнах се.
На мястото на назъбения отвор се бе появила съвършена арка. Стената вдясно от нея също ми се стори в по-добро състояние отпреди.
Приближих се и прокарах ръка по каменната извивка. Пръстите ми не доловиха никакви неравности. Добре де, явно камъкът бе задействал чудноватата трансформация. Но какво следваше от това?
Надникнах в съседния апартамент. Първото нещо, което мярнах, бяха следите от безбройни магически експерименти, както и цял куп „висящи“ заклинания. Повечето от магьосниците са доста неподредени персони, но онова там си беше чиста проба мърлящина. Може би непосредствено преди безславния си край, устремен към господството над Вселената, Бранд бе загърбил изцяло досадните житейски подробности. Продължих с импровизираната си инспекция. Около мен се въргаляха тайни, недовършени фрагменти и знаци от всякакъв сорт, които като цяло говореха, че в магическите си странствання той е обходил маршрути, които никога не съм смятал за особено привлекателни. Въпреки това не открих нищо, с което да не мога да се справя, нищо, което да представлява непосредствена и непреодолима заплаха за мен. Може би просто щях да оставя новопоявилата се арка и да прибавя най-после апартамента на Бранд към собствените си покои.