На излизане реших да прегледам гардероба на Бранд, за да видя дали няма да изровя оттам някакво допълнение, което би подхождало на дрехите ми. И наистина, вътре открих една тривърха шапка със златисто перо, която пасваше идеално. Вярно, беше малко избеляла, но веднага се сетих за едно заклинание, което значително подобри положението. Тъкмо се канех да затворя гардероба, когато нещо припламна слабо на горния рафт. Сигурно не бих го забелязал без помощта на своето Логрус-зрение.
Оказа се дълга, красиво гравирана със злато ножница в тъмнозелено. Дръжката на прибрания в нея меч също бе наплетена със златни нишки, а ефесът бе украсен с огромен смарагд. Сключих внимателно пръстите си около нея и изтеглих леко острието, почти очаквайки да чуя вой на демон или друго някое чудовище, което съвестният християнин би поръсил със светена вода. Вместо това острието само леко просъска и от него се издигна тънка струйка дим. Върху метала бяха гравирани фигури, които ми се сториха изненадващо познати. Точно така, това беше част от Лабиринта. Но за разлика от Грейсуондир, при който очертанията са от началото, тези тук възпроизвеждаха с абсолютна точност края.
Прибрах острието в ножницата и чисто инстинктивно я закачих на колана си. Люк сигурно би се зарадвал да получи меча на своя старец като подарък за коронацията. Щях да го взема със себе си.
Измъкнах се в един страничен коридор, прескочих неголяма купчина зидария от апартамента на Жерар, подминах вратата на Файона и се озовах пред покоите на баща си. Мечът ми бе напомнил за още едно нещо, което ми се щеше да проверя преди да тръгна. Измъкнах от джоба си ключа, който бях прибрал от окървавения панталон, но преди да го пъхна в ключалката се замислих. Май щеше да е по-добре този път да почукам. Ами ако…
Почуках и изчаках, после почуках отново и пак изчаках. И тъй като отговор не последва, отключих и влязох. Нямах намерение да влизам по-навътре от антрето. Исках да проверя само закачалката.
Грейсуондир бе изчезнал от кукичката, на която го бях окачил при последното си идване.
Излязох в коридора, затворих вратата и я заключих. Очакванията ми се бяха оправдали, но въпреки това не бях съвсем сигурен какво точно доказваше това. Все пак имах чувството, че тази малка проверка ме е приближила с една крачка към истината, която все още ми убягваше…
Върнах се обратно, подминавайки още веднъж покоите на Файона. Влязох в апартамента на Бранд през входната врата, която бях оставил отворена на излизане. Претърсих внимателно вестибюла и открих нужния ключ в един от пепелниците. Заключих с него входната врата и после го прибрах в джоба си. Почувствах се почти глупаво, тъй като всеки можеше да влезе през арката, свързваща вече двата апартамента, особено след като една от моите стени кажи-речи липсваше. И все пак…
Подвоумих се преди да отида в гостната, чийто под беше олигавен от тай’ига-та, а сега вече и покрит с изпопадала мазилка. В апартамента на Бранд цареше някакво странно омиротворение, което отначало не бях забелязал. Помотах се известно време из него, отварях разни чекмеджета, надничах в магически кутии, разгледах една папка с рисунки. Логрус-зрението ми помогна да открия, че в една от пръчките на леглото е скрит някакъв дребен магически предмет с доста силно излъчване. Отвинтих топката на върха й и извадих от кухата вътрешност кадифена кесийка, в която се криеше пръстен с широка, вероятно платинена халка. Върху пръстена бе прикрепено колелце от червеникав метал с безброй миниатюрни спици, повечето не по-дебели от човешки косъм. От всяка от тези спици излизаше тънка силова линия, която се проточваше нанякъде, най-вероятно към Сянката, където се намираше съответстващият й източник на енергия или пък свързаното с нея заклинание. Може би Люк щеше да предпочете пръстена пред меча. Сложих го на пръста си и той сякаш пусна корените си чак до самия център на съществото ми. Веднага усетих обратната връзка с пръстена, а от него и с всички силови линии. Многообразието на силите, с който той бе свързан и които контролираше, се оказа наистина впечатляващо — от най-обикновени хтонични сили до фино балансирани структури от Висшата Магия, от елементали до същества, които приличаха на полубогове. Зачудих се защо ли не го е носил в деня на Битката за Лабиринта. Имах чувството, че ако го бе сторил, този пръстен би го направил наистина недосегаем. И сега всички вероятно щяхме да живеем в замъка Бранд в Бранденбърг. Интересно как Файона — при условие, че нейният апартамент е в съседство — не бе усетила излъчването на пръстена и не бе дошла да го потърси. Всъщност аз също не го бях усетил. Каквото и да представляваше в действителност този магически обект, неговата сила се долавяше едва от непосредствена близост. Невероятно. Какви безценни съкровища бяха събирали прах тук толкова време! Дали пък в тези покои наистина не съществуваше някоя от прословутите врати към други измерения? Пръстенът представляваше една чудесна алтернатива на силите на Лабиринта и Логрус. Създаването му сигурно бе отнело векове. Бранд едва ли бе възнамерявал да го използва за развлечение. Реших, че ще е доста неразумно от моя страна да предам този магически шедьовър в ръцете на Люк или на който да било друг адепт на Умението. Стори ми се рисковано да го поверя и ни непосветен в магическото изкуство. Освен това никак не ми се искаше да го върна на мястото му. Нещо като че ли потръпна на китката ми. О, да, Фракир. Тя се опитваше от известно време да привлече вниманието ми, но аз осъзнах това едва сега.