— Това истина ли е? — попита Рандъм.
— Да — отговорих аз. — Не знаех, че ми личи чак толкова.
— Добре ли се чувстваш?
— Не забелязах да ми липсва някоя част.
— Добре. Тогава ще оставим подробностите за по-късно. Както сам виждаш, Дуоркин и Корал ги няма. Аз лично не видях как са изчезнали. В това време бях все още в будоара.
— Как така са изчезнали? Кога?
— Дуоркин привърши с манипулациите си — каза Мандор, — хвана дамата за ръката, помогна й да се изправи и след това я пренесе някъде. Изпълнението беше наистина елегантно. Образите им изведнъж избледняха, по тях премина спектрална вълна и в следващия миг вече нямаше и следа от тях.
— Казваш, че той я е пренесъл някъде. Откъде си толкова сигурен, че някой не ги е отмъкнал оттук и двамата? Дяволския Чекрък или пък някоя от Силите? — попитах аз.
— Наблюдавах лицето му и на него не се появи и следа от някаква изненада, само една лека усмивка.
— Като че ли си прав. Кой тогава ти намести ръката, след като Рандъм беше в будоара, а Дуоркин е бил зает с Корал?
— Аз — каза Вайъли. — Обучавали са ме за това.
— Значи само ти си видял тяхното изчезване? — обърнах се аз към Мандор.
Той кимна.
— Това, което ме интересува — обади се Рандъм, — е накъде са отпратили. Мандор каза, че няма никаква представа. Ето, вземи!
И той ми подаде една верижка, чийто край стискаше в юмрука си.
— Какво е това? — попитах аз преди да я поема.
— Това беше най-важният кралски атрибут — каза той. — Рубинът на Справедливостта. Само това ми оставиха от него. Рубина взеха със себе си.
— Ъъ… Камъкът вероятно ще е на сигурно място в ръцете на Дуоркин. Той спомена нещо за някакво безопасно място. Предполагам, че бихме могли да му се доверим. Нали е по-наясно с тези неща от всички ни и…
— Ами ако пак е превъртял? — прекъсна ме Рандъм. — Нямам намерение да обсъждам достойнствата му, нито пък смятам да се самообявя за негов попечител. Искам само да знам къде, по дяволите, се е дянал той и къде е Рубинът.
— Не вярвам да е оставил някакви следи — намеси се отново Мандор.
— Къде бяха застанали те двамата? — попитах аз.
— Ето там, вдясно от леглото.
Кимнах, мислейки си, че въобще няма да е чак толкова трудно да погледна малко назад във времето с помощта на новата си придобивка.
Усетих спектралния прилив и видях очертанията на фигурите им. Замръзнали на местата си.
Една от енергийните нишки на пръстена се плъзна към тях, прикачи се и ги последва през отвора в пространството, който се затвори само миг след това с лека имплозия. Допрях опакото на ръката си към челото си и съзнанието ми се плъзна по нишката…
…към огромна зала. На стената вляво бяха окачени шест щита. Тази вдясно бе украсена с множество флагове и бойни знамена. Право пред мен, в пастта на огромна камина, весело пращеше буен огън…
— Виждам къде са отишли — казах аз, — но не мога да позная мястото.
— Има ли някакъв начин да ме свържеш с видението си? — попита Рандъм.
— Може би — отвърнах, осъзнавайки, че наистина има такъв начин, още преди да съм изрекъл последната сричка на отговора си. — Вгледай се в огледалото.
Рандъм се приближи до огледалото, през което се бяхме появили с Дуоркин, и се вторачи в него.
— В името на кръвта на звяра и черупката, пропукана в центъра на света — произнесох аз, усетил ненадейно, че трябва да се обърна точно по този начин към двете сили, които контролирам, — нека това видение се появи!
Огледалото се замъгли, после отново се проясни и в него се появи образът на непознатата зала.
— Мътните да ме вземат — каза Рандъм. — Завел я е в Кашфа. Интересно защо.
— Някой ден ще трябва да ме научиш на този трик, братко — изкоментира Мандор.
— И тъй като бездруго се бях запътил за Кашфа — казах аз, — има ли нещо по-специално, което би трябвало да направя там?
— Да направиш нещо ли? — каза Рандъм. — Просто разбери какво става там и ме дръж в течение, ако обичаш.
— Разбира се — отвърнах аз и измъкнах колодата си. Вайъли се приближи към мен и взе ръката ми, сякаш за да се сбогува.
— Ръкавици?
— Опитах се да си придам малко по-официален фасон — обясних аз.
— Изглежда, в Кашфа има нещо, от което Корал се бои — прошепна Вайъли. — Тя бълнуваше, докато беше в безсъзнание.
— Благодаря ти. Мисля, че вече съм готов да посрещна всякакви изненади.
— Знам, че го казваш, само за да ме успокоиш — каза тя.
Аз се засмях, вдигнах Картата пред очите си и се престорих, че се съсредоточавам върху нея, докато една от енергийните нишки на пръстена вече се носеше към Кашфа. Проследих маршрута на Дуоркин и поех по него.