— Това е Уеруиндъл! — изстена Джърт. — Как мечът на Бранд се е озовал в теб?
— Бранд е мой баща — каза Люк.
В изражението на Джърт се появи отсянка на уважение.
— Не знаех… — промърмори той и пак изчезна.
Зачаках. Претърсих мястото с магическите си сетива, но не открих никакви признаци за присъствието на друг човек освен мен. Люк и жената, която сега бе застанала на почетно разстояние от нас и сякаш не можеше да се престраши да излезе от храма.
И изведнъж Люк се просна на земята. Джърт се бе появил зад него и бе забил лакътя си в тила му. После се пресегна и измъкна меча от пръстите му.
— Той трябва да бъде мой! — каза той, докато аз насочвах към него чрез пръстена едно огнено кълбо от чиста енергия, което по моите сметки трябваше да го размаже и да го превърне в кървава пихтия. Колебанието ми дали да използвам смъртоносна сила продължи не повече от няколко стотни от секундата. Реших да приключа с него още преди късметът му да е сработил.
Оказа се, че съм закъснял. Потапянето в Извора явно го бе направило по-неуязвим, отколкото предполагах. Ударът го преметна няколко пъти във въздуха и го залепи върху отсрещната стена. Той се срина на пода и тялото му замря. От устните му бликна кръв. И тъкмо когато си мислех, че е предал Богу дух, очите му се отвориха и той протегна ръце напред.
Сила, подобна на тази, с която току-що го бях атакувал, се стрелна към мен. Бях доста изненадан от скоростта, с която се бе възстановил, но не чак толкова, че да не успея да парирам. Пристъпих напред и се опитах да го подпаля с един малък магически шедьовър, подбран от пръстена. Джърт се надигна и успя да се предпази тъкмо навреме, махар че дрехите му започнаха да пушат. Продължих да настъпвам и той създаде около мен вакуумна сфера. Пробих я достатъчно бързо, за да не се задуша, и веднага го атакувах с магически таран, по-мощен дори от огненото ми встъпление.
Джърт изчезна преди таранът да го порази и дебелата близо метър каменна стена зад гърба му се пропука от пода до тавана. Изпратих енергийни нишки във всички посоки и го открих свит до един от куполите на храма. Той се спусна към мен, още щом погледнах към тавана.
Не знаех дали поредният ми ход няма да ми коства счупена ръка, но въпреки това се понесох във въздуха право към него. Пресрещнах го на около три метра от пода и се възползвах от набраната инерция, за да му забия един ляв прав с надеждата, че ще успея да му строша врата или в най-лошия случай поне ченето. За съжаление той свари да неутрализира левитиращото ми заклинание и двамата се изтърсихме на пода.
Щом ни видя да падаме, жената извика и хукна, към нас. Останахме да лежим на пода за няколко кратки мига преди да успеем да се съвземем. После Джърт се претърколи встрани, надигна се, но се олюля и отново падна.
Ръката му стисна дръжката на Уеруиндъл. Сигурно бе усетил погледа ми, защото се ухили победоносно. Чух как Люк промърмори някаква ругатня и след това го видях да се надига. Запратих към досадното си братче едно заклинание за дълбоко замразяване, но и то не достигна до целта си.
Тогава жената извика отново и още преди да съм се обърнал към нея, вече знаех, че това е Корал.
Джърт се появи отново точно зад нея, сграбчи я и опря бляскавото, димящо острие на Уеруиндъл до гърлото й.
— Никой… — промълви той задъхано — да не мърда от мястото си или ще й отворя… още една усмивка.
Затърсих заклинание, което би могло да го довърши, без да поставя живота на Корал в опасност.
— Не си го и помисляй, Мърл — каза Джърт. — Усещам… намеренията ти. Просто не ми досаждай… половин минута… и аз ще те оставя… да поживееш още малко. Не знам откъде си изровил… новите си трикове… но те няма да ти помогнат…
Дишаше тежко и бе плувнал в пот. От устата му все още се стичаше кръв.
— Остави съпругата ми на мира — каза Люк, докато се изправяше, — защото след това няма да намериш място, където да се скриеш от мен.
— Не искам да бъда твой враг, сине на Бранд — каза Джърт.
— Тогава прави каквото ти казвам, друже. Справял съм се и с по-добри от теб.
Джърт изкрещя, сякаш някой бе изпепелил душата му. Уеруиндъл се отдръпна от гърлото на Корал, а Джърт заотстъпва, залитайки като кукла на конци. Корал се обърна към него. Дясната й ръка докосна лицето й. След миг Джърт се строполи на пода и се сгърчи на кълбо. По тялото му танцуваше кървавочервено сияние. Той трепереше неудържимо, зъбите му тракаха като кастанети.
А после неочаквано изчезна, отнасяйки Уеруиндъл със себе си. Изпратих една кълбовидна мълния след него, макар да знаех, че шансовете тя да го достигне са нищожни. Усетих присъствието на Джулия в другия край на връзката, която бе изтеглила Джърт, и въпреки всичко все пак се зарадвах, чесмъртта й няма да тежи на моята съвест. Но Джърт, Джърт бе станал наистина опасен. За пръв път, след като се бе спречкал с мен, той си тръгваше от мястото на схватката, без да остави част от себе си. А този път дори бе успял да отнесе нещо — едно смъртоносно оръжие.