Выбрать главу

Тук тя млъкнала, за да си поеме дъх, а Мървин се възползвал от паузата, за да се изпъчи гордо и да се изсмее храбро и презрително. Смехът му излязъл треперлив, да не кажем направо цвилещ, но все пак се изсмял.

— Дадено — рекъл. — Щом като така си решила… с две думи дадено.

Синът на братовчед ми цяла нощ се мятал трескаво в леглото. Поне тази пуста Кларис да не беше толкова красива, ядосвал се той. Иначе като нищо щял да й изпрати на другия ден телеграма с настоятелната молба да се удави в най-близкия шадраван. За съжаление обаче тя била неизразимо хубава, така че се налагало да се стегне и да даде всичко от себе за изпълнение на предначертания рицарски подвиг. А докато сърбал сутрешния чай, той бил дори осенен от нещо като хрумване.

Потокът на мисловната му дейност протичал по следния начин: всеки мъдрец, озовал се сред блатото на озадачението и безизходицата, тръгва незабавно да издирва експерт, комуто да изложи проблема си. Ако се е нагърбил с решаването на заплетена кръстословица и запецва на дума от три букви, започваща с Е, свършваща на У и означаваща „едра австралийска птица“, той се обръща за съвет директно към главния редактор на „Енциклопедия Британика“.

По същия начин, когато задачата пред него изисква набавянето на ягоди посред декември, очевадният изход е да издири онзи свой познат, чиято слава се гради единствено върху способността му да дава разкошни приеми по всяко време на годината.

Този познат, веднага съобразил синът на братовчед ми, бил, без съмнение, Уфи Просър, любимият милионер на клуб „Търтеи“. Колко пъти Мървин бил срещал по улицата залитащи танцьорки от големите столични кабарета, обезсилени от екзотичните гастрономични излишества, на които ги бил подложил Уфи Просър предишната нощ. Ако някой изобщо имал представа как се набавят ягоди през декември, то този някой несъмнено бил добрият стар Уфи.

Така че Мървин незабавно навестил приятеля си в апартамента му и го открил в леглото, взиращ се с невиждащ поглед в тавана и простенващ немощно на равни интервали.

— Здрасти — поздравил бодро Мървин. — Имаш вид на престоял труп.

— И се чувствам като престоял труп — рекъл Уфи. — Много бих искал, ако не е наложително, да не нахълтваш така в ранни зори. Към единайсет часа, дай Боже, ако се грижа добре за себе си и не правя резки движения, бих могъл да възвърна формата си и като едно време да спирам поглед върху грозници като теб, без неволно да потръпвам. Но в настоящия миг гледката, която представляваш, ме кара да се гърча от погнуса.

— Да не си празнувал снощи?

— Празнувах.

— А случайно да си поднасял ягоди на трапезата?

Уфи Просър се раздрусал целия и затворил очи. Явно водел вътрешна борба с някакво силно чувство. След малко спазмът преминал и той заговорил:

— Не смей да споменаваш в мое присъствие тази гнус. Да не чувам повече да се говори за ягоди. Нито за омари, черен хайвер, гъши пастет или нещо, дори отдалечено напомнящо коктейл „Манхатан“, коктейл „Бронкс“, сухо мартини, коктейл „Гущерово дихание“, „На западния фронт нищо ново“, шампанско, уиски, бренди, шартрьоз, бенедиктин и кюрасао.

Мървин кимнал съчувствено.

— Знам как се чувстваш, старче. И не бих настоявал, ако не ми се налагаше — по причини, които няма да назова, да си осигуря около една дузина ягоди.

— Ами тогава иди ги купи, мътните да те вземат — посъветвал го Уфи и обърнал лице към стената.

— Че то… могат ли да се купят ягоди през декември?

— Естествено. От „Белами“ на „Пикадили“.

— А много ли са скъпи? — продължил да разпитва Мървин и бръкнал в джоба си, където напипал една лира, два шилинга и три пенса, с които трябвало да изкара до края на тримесечието, когато се очаквали свежи попълнения от стипендията, отпускана от вуйчо му.

— Глупости. Направо са без пари.

Мървин въздъхнал с облекчение.

— Едва ли струват повече от една лира парчето — продължил Уфи. — За моите плащам по лира и половина. За петдесет лири ми доставят цяла кошница.

Мървин изстенал глухо.

— Тук ли ще си правиш гаргарата? — възмутил се Уфи. — Ако ще се гаргариш, излез навън.

— Петдесет лири? — не вярвал Мървин на ушите си.

— Петдесет ли, сто ли, помни ли човек? Има кой да се грижи за тези работи.

Мървин го загледал замислено. Опитвал се да прецени дали е настъпил моментът да пусне Уфи в обръщение.