Докато пътувал, повтарял наум какво ще й каже и всяка отрепетирана дума звучала като музика в ушите му. Просто виждал сълзите, които щели да заструят от ангелските й очи, докато споделял с нея как дългата ръка на Закона го докопала за дъното на гащите. Но като пристигнал в къщата се получила непредвидена засечка. Застой в сцената. Икономът го осведомил, че момичето се обличало.
— Предай й, че господин Мълинър я чака долу.
Човекът се качил и почти веднага Мървин дочул звънкия всепроникващ глас на своята любима, заръчващ на иконома да вкара господин Мълинър в гостната и да заключи сребърните прибори.
Така че Мървин влязъл в гостната и се приготвил да чака.
А гостната била от онези, в които посетителят не разполага с богат набор от разнообразни развлечения. След като се посмял от сърце на снимката на покойния татко на момичето, сложена в рамка над камината, оставало му само да разгледа албум с изгледи от Италия и томче индийска любовна лирика, след което взел да се пръска от скука.
Лъснал си обувките с една от възглавничките на дивана, взел шапката си от масата да поизчетка и нея, но тъй като с това изчерпал интелектуалния потенциал на стаята, Мървин просто се отпуснал в едно кресло, оставил ченето си да виене свободно и се отдал на умозрение. От това му трансово състояние го измъкнали ободрителни звуци откъм улицата, които недвусмислено свидетелствали, че там се завихря епохална битка между поне две кучета. Тръпнещ от радост, Мървин незабавно се метнал към прозореца и се заозъртал, но зрелищното развлечение явно се извършвало пред външната врата, скрита от погледа му от козирката над входа.
Ако имало нещо, което Мървин за нищо на света не би пропуснал, това бил кучешки бой. Много от най-щастливите си часове бил прекарал, наслаждавайки се на подобни сочни развлечения. А съдейки по звукооформлението, настоящото с нищо не отстъпвало на най-качествените. Затова Мървин хукнал през глава надолу по стълбите и с рязък замах отворил външната врата.
Както правилно му били докладвали тренираните сетива, стълкновението наистина се водело върху стъпалата на входа. А той застанал на прага и се заупивал от гледката. От край време си знаел, че най-сочните кучешки боеве се случват в околностите на Итън Скуеър, където се стичат закоравели екземпляри от артистичните Кингз Роуд и Челси, на които можело да се разчита да не щадят усилия.
Настоящият сблъсък затвърдил категорично тези негови убеждения. В мача участвали: коктейл от дакел и ирландски териер от едната страна, и космата руска салата от поне седем несъвместими породи от другата. Вдъхновеното сражение продължило близо пет минути, след което рязко секнало, тъй като и двамата състезатели едновременно зърнали проскубана котка до съседната ограда и, забравили бивши разногласия, единодушно и дружно се юрнали подире й.
Мървин бил покрусен от рязкото прекратяване на представлението, но какъв смисъл да се вайка? Само въздъхнал и понечил да затвори вратата, но отнякъде изникнал куриер с пакет в ръка.
— Подпишеше тук, ако обичате — казал куриерът.
Грешката на човека била леснообяснима. Като видял Мървин да стои на прага без шапка на главата, той предположил, че има работа с иконома. Затова пъхнал пакета в ръцете на Мървин, накарал го да се подпише върху жълт лист хартия и се отдалечил, свирукайки с уста.
А Мървин огледал пакета и установил, че е адресиран до любимата му Кларис.
Но не това го накарало да залитне. Не. Той залитнал, защото върху опаковъчната хартия имало етикет, надписът, на който гласял: „Белами и Ко, снабдители с плодове на Кралския двор“. А като поръчкал тук-там с пръст, Мървин се убедил, че субстанцията под опаковката е податлива на омачкване и със сигурност не е ябълки, портокали, орехи или банани.
Следващият изследователски ход на Мървин бил да наведе породистия си нос и яко да всмръкне. След което повторно залитнал и този път за малко да падне.
Пронизало го страшно подозрение.
Не твърдя, че синът на моя братовчед е надарен с повече качества от един стандартен детектив. Едва ли ще го накарате да извади някакво умозаключение от отпечатъци на обувки или полуизгасени фасове. Дори бих казал, че ако въпросният пакет съдържал тайнствена пепел от цигари, това за нищо на света не би го навело на някаква мисъл. Но при така създалите се обстоятелства всеки, притежаващ неговите познания по въпроса, би се усъмнил.
Сами размислете над фактите. Дълбокото вдишване Недвусмислено му подсказало, че под хартията кротко се излежават ягоди. А единственият освен самия него, който бил в течение на копнежа на момичето по ягодите, бил Уфи Просър. Освен това кажи-речи единственият мъж в Лондон, в състояние да закупи ягоди по това време на годината, бил същият Уфи Просър. На всичкото отгоре Мървин сега си припомнил, че поведението на Уфи, докато обсъждали красотата на момичето, било крайно загадъчно и зловещо.