— Не — отвърна Валери. — Но татко ми е бил. Той е строил фабриката за кондензатори.
— Какъв е той?
— Монтажник. Замина за Куба, там ще строи завод за лед. И мама е с него. Аз също исках да отида с тях, но там е нездравословно за мен, а аз, знаете ли, съм много болен, всяка година боледувам по една болест. По-лани изкарах скарлатина, после бронхопневмония, лани ми оперираха сливиците, защото имам ларинго-фарингит, а тая зима все ме болеше синузитът и кихам… Трябва много да се пазя!
Обикновено Валери не обичаше да интимничи с чужди хора, но кой знае защо този гърбав учител му вдъхваше симпатия.
— И защо нападна Тото? — попита внезапно гърбавият.
— Той откъсна главата на моята дама — изсумтя Валери.
— Главата на твоята дама?
— Да, на бялата. И я хвърли в гората. А, също и конете, и пешките… И за малко не удуши Лори…
— А, да, спомням си, червения папагал! — Гърбавият едва скри усмивката си. — Ти шахматист ли си?
— Кандидат-майстор.
— Не е лошо! Трябва да поиграем някой ден. Участвуваш ли в състезания?
— Много пъти, когато живеех в София. Готвех се даже за спартакиадата. Но тук…
— Да, тук нямаме шахматен отбор — каза гърбавият и попита: — Е, успя ли?
— Какво?
— Успя ли посредством боя с Тото да си върнеш фигурите?
— Не — промърмори Валери. — Но като го набия здравата…
Гърбатко приседна върху един от мраморните блокове.
— Валери — продума той, — знаеш ли върху какво седя?
— Не.
— Мраморен ковчег, в който са погребвали патрициите. В този е лежал някой известен военачалник, наречен Касиус, и ние си го наричаме саркофагът на Касиус Клей. А сега, на̀, виж какво има в него: шишарки, изпражнения, боклуци… „Сик транзит глория мунди.“ На латински това означава: „Така преминава славата мирска.“ Изобщо нашият град е пример за преходността на човешката суета…
Гърбавият млъкна, замислен, после тихо продължи:
— Най-напред в дълбока древност тук живели траки. Но дошли елини, клали, рушили и овладели града. След тях нахлули македонци, те клали, рушили и овладели града. После римляни… те клали, рушили и овладели града… По-после тук заживели славяни, сетне се появили българите и го присъединили, към своята държава. Но дошли сърби и овладели града… Тогава именно и загинал цар Михаил Шишман. После връхлетели турците… Докато на края дойде освобождението и оттогава ние сме пак тук, надявам се, завинаги…
Валери внимателно слушаше, без да разбере накъде бие учителят.
— … Кой ли не е минавал по тия места с огън и меч! Александър Македонски, византийският император Василий, сръбският крал Стефан Дечански, френски кръстоносци, арабски халифи, турски султани, немски есесовци, та и български въстанали войници през Първата световна война. — Гърбавият с широк жест на малката си ръка показа развалините: — И ето какво е останало от тия хилядолетни насилия: камъни и пепел.
— Значи, да не бия вече Тото, така ли? — попита Валери.
— Смяташ ли, че това ще ти върне главата на Бялата дама?
В този момент пред тях изникна едно момченце. Бе толкова красиво, че ако нямаше такива яки гърди и силни рамене, би могло да мине за ангелче от старите италиански картини: прекрасна глава с кестеняви къдрици, небесносини очи, нежни като синчец, пухкави, румени бузи. То държеше една ученическа фуражка, пълна с някакви предмети, и смутено пристъпваше от крак на крак.
— Добър ден.
То произнесе думите тихичко, но Валери веднага позна в гласа звънливия сопран на дребосъчето от четата на данколовците, онова, което се перчеше, че е велик борец, и което така жестоко го бе ощипало за бедрото. Той настръхна.
А лицето на гърбавия светна — сякаш виждаше сина си. Прегърна го мило през рамо, отвърна:
— Добър ден, Пепи — погледна към Валери, попита: — Вие познавате ли се?
Малкият попремига с дългите си като метли мигли и кимна. Валери само присви злобно зелените си очи.
— Какво има, Пепи? — попита пак учителят.
Пепи се измъкна от прегръдката му, приближи се до Валери и му подаде шапката.
— На̀!
Бяха бронзовите фигурки. Валери възбудено бръкна във фуражката, намери обезглавената Бяла дама.
— А главата? Главата къде е? — извика дрезгаво той и посегна с юмрук към малкия, но този ловко се отдръпна назад и избягна удара.