— Няма я — иззвънтя със сопрана си Пепи. — Търсих я навсякъде. Сигурно се е търкулнала в Галерията на призраците. А там…
Там, разбира се, никой не влиза…
Гърбавият изведнъж се затресе в беззвучен смях.
— Ох! — застена той. — Отиде ми на вятъра лекцията за безсмислеността на насилието. Ох!… Пепи, ти разруши устоите на моите възгледи за мира и войната!
Малячето само мигаше и нищо не разбираше. И за да не издаде незнанието си, издебна едно утихване на смеха и се обърна към Валери:
— Слушай, хайде ме научи да играя на шах! Аз пък ще те науча да се бориш и ако искаш, даже да фотографираш.
Тия думи пресякоха смеха на гърбавия.
— Затова ли събра фигурките? — бързо попита той.
— Ами, да! — кимна Пепи. — И защото са много красиви…
Учителят отново го обгърна с ръка и с лукава сърдечност произнесе:
— Значи, борецо, не защото си се уплашил, че ще те напердаши!
Малякът се наду като петле пред бой.
— Кой, мене ли ще напердаши тоя? Убивате ме!
Валери пак замахна с юмрук, Пепи пак светкавично се наведе и ударът пак отиде напразно.
— Стоп-стоп! — развика се гърбавият и спусна ръце между двамата. Тъкмо потвърдихте мирната ми теория, и вече искате да я опровергаете. По-добре да изиграем една партия, а? Хем ще покажем на Пепи някои ходове… Само че дъска нямаме…
— Аз имам! — прописка Пепи.
Три блицпартии и един истински бой
Пепи забърка в джобовете си и затърси дъската. Най-напред измъкна от тях парче цветен молив, после касета за фотоапарат, после три значки с образа на Ленин, после девет стотинки, после изстискана туба от лепило, после шепа кристаловидни камъчета, после малко радиосъпротивление, после два билета за кино, после остатъци от бисквити, после една химикалка, после едно ножче във форма на рибка, после едно увеличително стъкло, после мънинко като кибритена кутийка българо-руско речниче, после… после… Боже мой, какво ли нямаше в тия бездънни момчешки джобове!… Но на края откри „дъската“ й я извади.
Беше един доста посмачкан лист с изрисувани върху него 64 черни и бели квадрата. Той го разгърна и го положи върху саркофага.
Появяването на това парче хартия бе достатъчно да преобрази Валери. Той сякаш внезапно онемя и оглуша. Веждите под високото му чело се свиха в остър клин, придавайки му израз на крайно съсредоточение. Лявата ръка се превърна в юмрук, дясната длан се овлажни. Той нареди бронзовите фигурки върху импровизираното табло, като остави за себе си белите.
— Блиц! — прошепна той. — За всеки ход седем секунди.
Гърбавият кимна, свали часовника от китката си и го постави до таблото.
Тогава Рицаря на Бялата дама протегна грабливо десница, спусна я върху четвъртата пешка и я прати напред. Гърбавият спокойно й противопостави черния кон.
Партията започна.
И завърши на двайсет и седмия ход.
С мат на черните.
Това бе една класическа Староиндийска защита, разиграна от Валери в най-строг академичен стил. Той не даде възможност на гърбавия за никакви що-годе активни действия, никакво отстъпление. Играеше много бързо, едва изчаквайки противниковия ход, като че предварително му бяха известни всички негови комбинации. Матът бе неизбежен и гърбавият, позашеметен от стремителния край, трябваше да се преклони.
Докато трая партията, Валери не отклони нито веднъж глава от полесражението въпреки околните шумове: над него Пепи непрекъснато възклицаваше, отсреща оглушително пищеше свирката на доктор Майспо, Елка скачаше на въже, броейки кресливо до двеста…
Валери вдигна очи едва когато черният цар се търкулна и гърбавият видя в тях такава концентрация на волята и ума, че потръпна.
— Още една партия? — предложи учителят.
Без да продума, Валери започна да реди фигурите.
Не, той не бе вече онова слабичко момче, което така мизерно се гърчеше одеве в лапите на черния. Това бе друго същество — силно, самоуверено и дръзко.
Сега играеше с черните.
За разлика от първата партия тази протече съвсем необикновено. Веднага след дебюта гърбавият с изумление установи, че Валери прави всевъзможни чудновати маневри само и само да избегне пряка атака срещу обезглавената Бяла дама. Нещо повече — в резултат на тази предпазливост той загуби ценна фигура и изпадна в критично положение. Със следващите пет хода обаче Валери изплете такава главозамайваща комбинация, че се измъкна невредим от обкръжението, а като пожертвува офицер и топ, втурна се с кинжален удар срещу царя. Такава щура неразбория върху таблото Гърбатко срещаше за първи път.