Изправени около саркофага, другите мълчаха. Само доктор Майспо тихо произнесе:
— Странно момче!
Драматичен диалог между Валери и Лори
„Странното“ момче се прибра в стаята си, посрещнат от бойния вик на Лори:
— Валерррри, здрррасти!
— Здрасти, Лори! — Валери посмръкна, извади фигурите и ги прибра в кутията. — Гладен ли си? Ей сега, потрай…
Влезе Добромир. Бляскайки с очилата си, той избягваше да поглежда към Валери. Само каза:
— Приготви се за закуска. Трапезарията е вляво.
— Не ми се закусва! — отвърна троснато Валери. — Яж ти! Яжте всички! Изяжте всичко! Аз няма да ям! Аз ще умра от глад!
Добромир равнодушно повдигна рамене:
— Искаш ли да ти кажа нещо? Преди малко Тото ти се закани смъртно, каза, че снощното не било нищо и че довечера пак ще дойде и ще те направи на кайма!
— А ти му кажи да дойде! — изкрещя фалцетно Валери.
— Аз пея в хора и съм неутрален!
— Неутррррален-ле-ле-ле! — повтори, квакайки Лори.
— Само че — подхвана Добромир — аз нямам намерение да страдам заради вас и да ме стряскате вечер, когато съм заспал, и затова най-добре е да си вървиш от тази стая… — Помълча и добави: — И даже от нашето училище!
Тия думи обляха Валери като студен душ. Треперенето му внезапно престана.
— И това ли ти каза Тото? — попита той.
— Аз ти го предавам, пък ти, както искаш!
— Добррромир ррррапон! — извика Лори.
Дебелият изгледа враждебно папагала, махна с ръка, сякаш казваше: „С вас човек не може да се разбере“ — и излезе.
Валери въздъхна уморено и се зае да оправи Лори. Поизчисти кафеза, напълни чашката с вода, сипа му храна.
— Мерррси! — рече папагалът и започна да закусва, разтърсвайки от удоволствие синята опашка на фрака си.
Седнал до него, Валери тихичко му заговори:
— Чу ли, Лори? Искат да ни изгонят оттук.
— Грррънци!
— Грънци, ами! А ако довечера отново ни нападнат и ни счупят и другите фигури?
— Безобррразие!
— Най-добре да си вървим, а?
— Напррред!
— И къде ще отидем?
— В цирррка!
— Лори, стига си дрънкал глупости, че както ми е накипяло, ще те напляскам!
— Тиррранин! — развика се панически Лори и запърпа из кафеза. — Диррректор!
Лек шум накара Валери да се обърне към прозореца. Там, повдигайки се над перваза, надничаха няколко хлапета. Те до такава степен бяха погълнати от драматичния диалог между новия и папагала, че побягнаха чак когато Лори свирепо изрева насреща им:
— Ррррогачи! Брррррррррррр!
Едно предложение на Гърбатко, което завършва лошо
Класната стая на VI б блестеше от слънце. През отворените прозорци долитаха шумовете на градеца. Ръмжеше пълзящият към върха автобус; колбите във витрината мелодично звънтяха. Бе топло. Бе приятно.
Учениците нетърпеливо чакаха. Звънецът бе бил преди десет минути, а класният още го нямаше. Насядали по чиновете, те коментираха последните събития: схватката на новия с Тото и Пепи, предизвикателното му държане с Гърбатко, обидите, които хвърли срещу всички, и не на последно място издебнатия от малките диалог между Валери и папагала му, който разкриваше намерението им да се махнат.
Спорът бе започнал в трапезарията и се въртеше главно около два въпроса: ще върнат ли новия в София и ако не, в коя паралелка ще го пратят.
Трясъкът, с който Валери се бе вмъкнал в спокойния свят на интерната, бе объркал куп привични представи. До днес сутринта всички ученици приемаха като аксиома: най-силният измежду момчетата е Тото Тотото — той е гордостта на училището; най-умният измежду учителите е Гърбатко — той съчинява книги по история. Всички се подчиняваха на Тото, макар че бе слаб ученик. Всички обичаха Гърбатко, макар че безжалостно пишеше двойки. А ето дойде един хилав малчуган и вдигна ръка срещу единия и срещу другия. Това бе нечувано. Оформи се мнение, че ако не бъде върнат в София, Валери ще получи жестоко наказание и в никакъв случай няма да бъде приет в VI б, където абсолютен господар бе Тото, а Гърбатко — класен наставник.
Само четирима се надяваха на противното. Първият бе Спас Дългия, просто защото не обичаше борците.
Вторият бе Белия облак, който дори се беше примолил на класния да настани Валери на неговия чин.