Выбрать главу

— Гениално! — наруши тишината Белия облак.

Прозвуча и сопранът на Пепи:

— А каква ще бъде наградата за победителя?

— Та каква друга може да бъде тя — поусмихна се Гърбатко, — ако не съкровището на цар Михаил.

Тия думи експлодираха като бомба. Всички зяпнаха, онемели.

— Ама къде е то? — обади се пак Пепи.

— Не знам. Може би някъде под нас. Трябва да го потърсим. Даже договор може да съчиним за двубоя…

— Аз не искам! — прекъсна го рязко Валери.

— Защо бе? — попита Пепи едва ли не със сълзи в гласа.

— Защото не искам да ставам тъп борец, затова! — все тъй остро отвърна Валери.

— Правилно! — забеляза спокойно Спас Дългия.

Тогава Тото пъргаво се изправи и какъвто беше грамаден, също като Боримечката край черешовото топче, гръмогласно се провикна:

— Ама и аз не ща да ставам завеян шахматист, дето фатално клеква, като го плюнеш по носа!

— Тия ме убиват! — заключи изказванията Пепи.

В този миг спазма изкриви лицето на гърбавия. Той зина, сякаш се задушаваше, замахна непохватно с ръце, едва се дотътра до стола си и се вкопча с нокти за бюрото.

Помогнаха на учителя да седне, разкопчаха яката му, някой подаде чаша вода, той с мъка отпи. Една дълга минута се чуваше неравното му, болезнено дишане.

— … Ето че мина… — произнесе той най-после. На устните му се появи крива, виновна усмивка. — От златната ми гърбица… Тежи…

Пъхна пръсти в чашата и овлажни слепите си очи, ослушвайки се в сърцето, което още отказваше да бие в такт.

— Та… докъде бяхме стигнали? — попита той.

Пепи припомни:

— Валери и Тото не искат да има рицарски двубой. Искат война.

— Ах, да, война… Е, какво пък, „на война като на война“, както казват военнопрестъпниците. — С мъка се изправи. — И тъй, да забравим турнири, рицари и съкровища и да преминем към урока. Валери, седни! До Тото!

В последните думи имаше такава категоричност, че Валери не посмя да се противопостави и послушно се настани на петия чин до Тото.

И първото нещо, което усети, бе едно жестоко ощипване по бедрото. Той изпъшка. А Тото невинно гледаше напред.

— Тишина! — каза отпаднало Гърбатко. — Тишина!… Днес, ученици, ще говорим за експедициите на Христофор Колумб…

Доктор Майспо се ядосва

Легнал на кушетката в санитарния кабинет, запретнал ръкав до рамото, гърбавият чакаше доктор Майспо да го боцне със спринцовката и мълчаливо слушаше неговите упреци.

— Ти си луд, Гърбатко, честна дума! Така няма да изкараш и до края на учебната година. Сърцето ти е заприличало на пробита помпа. Още една-две такива засечки и — край!

— Сигурен ли си, светило на медицинските науки?

— Сигурен съм, светило на историческите науки. За да се установи това, достатъчни са и моите нескопосани шест семестъра в Медицинската академия.

— И какво според тебе следва да правя?

— Какво ли? Че кой те бие по главата да замръкваш тук, да осъмваш тук, па и да нощуваш тук кога трябва и кога не трябва! Нямаш ли си свой дом, свое легло, свои грижи?

— Имам… Имам, разбира се… Достатъчно… Но… свои деца си нямам.

— Деца, деца! Та те не заслужават и косъм да падне от лъвската ти грива! Те те съсипват…

— Чак пък толкоз! Има чудесни деца.

— Да, твоят Пепи.

— Де да беше мой!

— А го глезиш като свой. Ски, книги и фотоапарати му купуваш, безплатни уроци по история и български му даваш, до Търново го разхождаш… Остава само да го прибереш при себе си и да го осиновиш.

— Майспо, знаеш, че баща му не е чак толкова богат…

— И какво? Все едно, на всички не можеш помогна. Пък и ти самият имаш нужда от помощ. Я си погледни яката на ризата, ще се разпадне!

— А ти не я гледай! Що се отнася до Пепи, аз не от благотворителни съображения… Пепи е много кадърно момче с чудесно сърце и много жив, отворен за всичко ум. Той… как да ти кажа… непрекъснато гори… Този огън трябва да се поддържа и разгаря… Защото, запомни ми думата, един ден за Пепи ще говори България.

— Като за борец, да…

— Може би и като за борец, но сигурно като за учен или откривател!

— Ох, колко е сляпа обичта!… Но, да оставим Пепи настрана. Обясни ми, защо не наказа новия? Та ти сам видя какви ги върши. Побойник! Невъзпитан столичен хулиган.

— Това не е съвсем вярно, Майспо. Той е просто едно свръхчувствително момче със свои понятия за независимост. И как само играе, шах!… Ако го бях наказал, трябваше да накажа и твоя мил Тото.