— Защо? Заради кръщавката при пристигането на новия ли? Традиционна, невинна игра. Тото е добър момък.
— Да, добър е, силен е и, ах, как му завиждам на здравето, но заради мускулите му ти го правиш пример за младежта.
— Кротко, Гърбатко! Аз върша всичко това за училището. Нужно е да се поразчуем из страната, та шефовете в министерството да ни поотпуснат повече парички. Виж какво правят нашите борци по света: купища злато влачат. И валута. Да не говорим за славата.
— Майспо, не ми харесват твоите приказки.
— А на мене твоите дела.
— Какво имаш предвид?
— Какво ли? Това например, че цялото училище пощуря и от сутринта само обсъжда твоите идеи и договори за войни, турнири, рицарски двубои и не знам какво още! През последните часове е невъзможно да се установи най-елементарна дисциплина.
Гърбавият се поизправи:
— Наистина ли?
— Влез в стаите и виж!
— Та това е чудесно! Мислех, че идеята ми е пропаднала.
— Какво му е чудесното? Лошо е това, лошо! — извика доктор Майспо. — Лошо е, защото не си го съгласувал със Старика, лошо е, че си го намислил пред изпити, лошо е, че вършиш всичко сам! Лошо е и защото ми взимаш занаята. Забравяш, че аз не съм лекар, а физкултурник! С една дума, Гърбатко, лошо те чака! — И заби иглата в мускула. Гърбавият изпъшка.
А доктор Майспо така комично сбръчка сплеснатия си нос, че заприлича на клоуна Коко от цирка.
Втора част
Рокада на царете
Тежки дни
На другия ден Гърбатко не се яви в интерната.
VI б клас бе развълнуван.
Зашумяха и другите класове. Всички бяха свикнали да виждат закръглената гърбица да се мярка из коридорите, дворовете и разкопките, кажи-речи, по всяко време на денонощието, отдавна той бе се превърнал в органична съставка на училището.
Но имаше нещо повече: Гърбатко бе изчезнал тъкмо след като бе хвърлил онази страхотна идея за турнирите и сега учениците се намираха в онова крайно напрегнато състояние на спринтьор при старт, който само чака пистолетен изстрел, за да се понесе напред.
На втория ден доктор Майспо съобщи, че Гърбатко е в градската болница. Каза още, че след онзи сърдечен припадък той трябва да полежи, колко — един бог знае…
Вълнението нарасна още повече. Имаше обаче един ученик, който бе буквално съкрушен — Пепи. Отсъствието на Гърбатко сякаш го смаза и му отне познатата на всички искряща енергия и весела инициативност. В клас мълчеше, не вдигаше ръка, не подсказваше. През междучасията, вместо да тача по топката, седеше под боровете и четеше „Клетниците“, а следобед бродеше сред развалините на Улпия Термалия и правеше с федката всевъзможни снимки на акропола… И въздишаше, въздишаше…
И както обикновено при такива случаи, из общежитията и класовете плъзнаха фантастични слухове, един от друг по-невероятни. Един обаче скоро надделя и до обед се превърна в категорична истина:
— Новият е виновен!
В междучасията учениците се събираха на групи, шепнеха си:
— Новият е виновен! Той бутна Гърбатко върху камъните.
От чин на чин се предаваше:
— Новият е виновен! Той каза на Гърбатко, че го мрази.
В трапезарията дежурните разнасяха заедно със супата слуха:
— Новият е виновен! Той отказа да приеме предложението, на Гърбатко за турнира.
… Новият е виновен!… Новият е виновен… Новият е виновен!
А следобед, докато хранеше Лори, Валери бе пернат от камък, завит в хартия. Той разгърна листчето и прочете:
„Ти си виновен за Гърбатко! Пази се!“
От този момент Валери се озова във вакуум. Никой не се доближаваше до него, никой не му говореше, никой не му подаваше и топката дори. Около него се образува плътен кордон от враждебност.
Проточиха се безкрайни дни и нощи.
Вечер, едва заспал, черните фаланги започваха своя смразяващ марш към Бялата дама. А тя не можеше да се брани, защото бе без глава. И се мяташе безпомощно по черно-белите квадрати и пищеше, и писъкът нямаше нищо общо с вълшебната флейта.
Събуждаше се с разтуптяно сърце и влажни длани. В съседното легло Добромир спокойно спеше, Лори мируваше в кафеза си. Тогава ставаше, пристъпваше до прозореца и оглеждаше околността. Всичко биваше тихо, понякога откъм гарата долиташе локомотивна свирка…
Отново лягаше, опипваше чело, установяваше температура, гълташе хапове, пак заспиваше и черният цар тутакси се появяваше и протягаше мръсните си лапи към дамата без глава…