Пепи веднага забеляза Гърбатко — лежеше във второто легло вдясно и облегнат на цели три възглавници, четеше дебела книга. Пепи изтича към него и пред учудените погледи на другите болни докосна ръката му. Учителят трепна, обърна се. И на лицето му заедно с изненадата и леката уплаха се появи усмивка, сякаш цъфна нежно цвете.
— Пепи! — прошепна той. — Пепи! — Той се поизправи и прегърна момчето през рамо. — Какво те носи насам, в тоя час?
Няколко секунди Пепи не можа да си поеме дъх, после с пресекулки изрече:
— Валери… новият… изчезна… Доктор Майспо мисли, че е пропаднал в подземията… Там готвим спасителни групи…
Тия думи явно стреснаха Гърбатко, той стана, посегна с ръка към халата си, наметна го.
— Че как тъй — пропаднал? — попита той. — И защо?
Пепи понечи да обясни — за изолацията на Валери, за камъка в неговата стая, за враждебното отношение към него, но видя дебнещите уши на другите болни, млъкна, хвана Гърбатко за ръка и го изведе навън. И там му разказа всичко.
След двайсетина минути в двора на интерната с рев нахлу едно такси. От него изскочиха двамата, напрегнати и разтревожени, и веднага се упътиха към разкопките.
Спасителните групи още се суетяха сред развалините, ровеха с прътове в храстите и дупките, викаха: „Ехо, Валери, ехооо!“, „Чуваш ли, Валери, ние сме тукаааа!“, тропаха, пляскаха с ръце, святкаха с фенерите…
Като видяха новодошлите, веднага ги наобиколиха. Гърбатко беше по болничния си халат, небръснат и още по-прегърбен. Пепи стоеше до него с много загрижено лице, но гордо изпъчил гърди и с чисти, сини очи.
Доктор Майспо си проби път до тях, нервно сграбчи Гърбатко за реверите на халата и едва не закрещя в лицето му.
— Обезумял ли си, гръбчо? Кой ти разреши да напускаш болницата? Та това може да ти струва живота! Хайде, връщай се веднага и лягай, иначе ще звъня на главния лекар!
Гърбатко спокойно свали ръцете му, поизправи се колкото можеше и разчленено продума:
— А ти по-добре ми кажи, открихте ли нещо? Защото долу е такава каша, че и най-опитните пещерняци трудно ще се оправят.
— Да! — отвърна троснато физкултурникът. — Това! — И показа едно кръгло парче бронзиран метал. — Намерихме го сред камънака.
Беше главата на Бялата дама с коронката.
— Само това ли?
— Засега това. Търсим. Но още не сме влезли в подземията.
В този момент откъм разкопките долетяха възбудени гласове, в двора нахълта Елка с момичетата. Носеше някакви дрехи.
— Вижте какво намерихме в саркофага на Касиус Клей!
Бяха една синя риза и един панталон — всекидневните дрехи на Валери.
— Това пък какво значи сега! — промълви Гърбатко.
— Бооже, така правят удавниците, преди да се хвърлят в реката! — проплака Многострадалната Геновева.
— Насам реки няма — каза Гърбатко и замислено поразгледа дрехите. — Но опасни галерии има!… Дявол да го вземе, Майспо, защо трябваше да позволиш да изолират момчето?… Но, както и да е, после ще се разправяме за това. А сега да не губим време. Отдели ми най-силните си момчета, дай ми фенери, вода, сухари, въжета, лопати…
— Не бива да се завираш вътре! — извика доктор Майспо. — Долу стават срутвания! Ще пукнеш!
— Бооже! — възкликна Многострадалната Геновева, болезнено притвори клепачи и заприлича на ония кукли, дето пускат сълзи, когато ги натиснеш откъм гърба. — Бооже!
— Хайде, хайде, без хленч! — засмя се Гърбатко. — Не е толкова страшно!
— Слушай, Гърбатко, в града има пещерняци, алпинисти, ще ги алармираме! — опита последния си аргумент доктор Майспо.
— Алармирай ги! А докато дойдат, влизаме ние! — Гърбавият грабна един фенер и както си беше по болничния халат, се отправи към една от зарешетените галерии. Последваха го Спас Дългия, Белия облак, Пепи, Елка, няколко данколовци… И Тото!
В тоя момент нещо се сети и се обърна:
— Ей, термалийци, кой от вас е разговарял напоследък с Валери?
— Аз — обади се Пепи.
— Да е споменавал нещо за бягство?
— А, не. Само ми каза, че иска да си прави компреси на синузита и после започна да си хапе юмруците със зъби. Ей така! — И Пепи показа как.
— Защо? Да не си го пак раздразнил?
— Ами, не! Честна пионерска! Само му казах, че съветският гросмайстор Качалски ще даде сеанс по шахмат долу в театъра.