— Ох, ето ви най-после! — изпъшка страдалчески Многострадалната Геновева. — Цяло шише валериан изпих!
Инженер Пройко чевръсто изтича с коремчето си напред към Гърбатко:
— Как е?
— В ред!
— Геновева ни подлуди! Звъни подред на целия град. Валери бил нападнат от трийсет бандити, а ти си тръгнал да го спасяваш!
— А ние чисто и просто направихме на гросмайстор Качалски мат!
— Ти ли? — учуди се инженер Пройко.
— Ами — аз! Валери!
Инженер Пройко така се ухили, че спуснатите към брадата мустаци щръкнаха чак до ушите.
— Генийче ми е той, няма що! — извика той и така разчорли косата на генийчето, че то заприлича на Черния Петър от картинките.
Неочакваните последици от една шахматна победа
През следващите дни в „Термалия“ станаха няколко забележителни събития, които дадоха нова насока на живота в интерната, та даже и в града.
Започна се с това, че в стая №9 нахлу Пепи. Валери тъкмо лепеше главата на Бялата дама.
— Пррривет, търрртей! — изкрещя папагалът в кафеза.
— Привет, Лори! — отвърна Пепи и се обърна към Валери. — Виж какво, нали не те излъгах за симултанния сеанс?
— Не — отвърна кратко Валери.
— Добре тогава, хайде ме научи да играя шах като гросмайстор. Нали обеща!
— Ще те науча, но ако напуснеш данколовците.
В сините очи на Пепи се появи паника.
— Аа, това не мога да направя! Ще разваля отбора за спартакиадата.
Валери се почеса по тила, а Лори използува паузата, за да произнесе възторжено:
— Спаррртакиада, уррррра!
— Щом съм обещал, ще те науча — каза Валери. — Ние шахматистите държим на думата си. Само че и ти ми обещай, че няма вече да ме щипеш из заугла и когато настъпи денят да отмъстя на Тото, няма да се мешиш!
— Заклевам се в името на Дан Колов!
— На Роберт Фишер.
— Добре де! В името на Дан Колов и на Роберт Фишер.
Валери махна пренебрежително с ръка и извади от куфара една дебела книга. Беше „Шахматен кодекс“.
— На! И да я научиш наизуст до другата неделя. Иначе те изключвам от шахклуба.
— Ама ние шахклуб ли сме вече? — възкликна Пепи.
— Да. И ще запиша в него Белия облак, Спас Дългия и Гърбатко, и ще ви тренирам всеки ден.
— И кога ще стана гросмайстор?
Валери изгледа снизходително Пепи, не отговори на този наивен въпрос, взе кутията с фигурите и излезе. При саркофага на Касиус Клей разтвори таблото и подреди фигурите.
— Гледай сега — каза той, — защото два пъти няма да повтарям! Думата „шах“ иде от „шах“, дето на персийски значи „император“, а думата „мат“ от „мат“, дето на арабски значи „мъртъв“. Значи, който умъртви шаха, печели. Разбра ли?
Пепи кимна, целият очи и уши. Валери продължи:
— Шахматът е измислен в Индия преди много хиляди години. В Европа е пренесен от един просветен арабин, казва се Абдул-Аба. Той е измислил сума ти интересни етюдни задачи, наричат се мансуби. Само че сега никой не знае къде са. Който ги открие, един ден ще стане световен шампион.
— Убиваш ме! А римляните играли ли са шах?
— Всички умни хора играят шах.
— Знаеш ли какво, Валери, веднъж Гърбатко разказа, че в Улпия Термалия са идвали разни арабски халифи да се къпят в баните и си лекуват ревматизма.
— И аз имам ревматизъм — забеляза гордо Валери.
— А аз не — каза Пепи меланхолично. — Но пак се къпя в горещия басейн на банята. От термалийската вода жените раждат по-бързо и все момчета, а мъжете стават силни като Дан Колов.
— Вярно ли?
— Вярно, ами! Ако не вярваш, прочети какво пише пред банята. Само че водата мирише на сероводород, като развалени яйца, ама нищо. — Пепи извади от джоба си бисквитче и си гризна. — Аз искам да порасна по-бързо и да натежа, за да мина в по-горна категория. На, хапни си!
— Слушай, Пепи, ако все така се тъпчеш през време на игра, никога няма да станеш гросмайстор!
Засрамен, Пепи прибра бисквита.
— А дали Абдул-Аба е имал ревматизъм? — попита той.
— Не знам.
— Защото, ако е имал, може да е идвал в Улпия Термалия да си прави бани.
— Е и какво от това?
— Как — какво! Може да е оставил случайно някоя… мансуба.
Валери изгледа Пепи с интерес: в този маляк имаше идеи.