— Хубаво, ще проверим някой ден — рече той. — А сега гледай да ти покажа таблото. Тук има осем по осем, значи, 64 квадрата, черни и бели. Хоризонталните редове се отбелязват с латински букви от „а“ до „h“, а вертикалните с арабски цифри от 1 до 8…
— Че то било много просто — забеляза Пепи.
Въпреки простотията този първи урок трая дълго и мина доста раздвижено. Най-напред към двамата се присъедини Белия облак, който след всеки ход ентусиазирано възклицаваше „Гениално!“ и оживено коментираше силата на отделните фигури. По-късно дойде и Спас Дългия. Както винаги той мълчеше и само от време на време изръмжаваше нещо неопределено. Сетне надойдоха още и още, повечето от VI б, докато около играещите се образува плътен кръг.
Валери не им обръщаше внимание и продължаваше своите обяснения, Пепи бръщолевеше шумно току-що научените нови думи, като „рокада“, „царски фланг“, „цвангцуг“ и други такива и завършваше с неизменното си „Уби ме!“
Това продължи, докато към играещите се приближи Елка. Валери усети аромата й на млада бреза и тутакси бе обзет от онова сковаващо напрежение, познато му от злополучната партия с доктор Майспо. Престана да мисли, забрави най-елементарни думи и ходове.
— Валери, хайде ме научи и мене! — изпя тя с флейтичката си.
Той вдигна глава. Тя му се усмихваше.
— И хем следобед на забавата ще танцувам с тебе — добави тя.
— Трябва най-напред да се запишеш в нашия шахклуб — произнесе той смутено.
— Добре, записвам се.
Другите момичета незабавно писнаха:
— Ние също се записваме! Ние също!
Белия облак презрително махна с ръка:
— Кокошки! Вие не сте способни да играете шах! Вие сте непълноценни същества. Прочетете Ницше!
Момичетата закрещяха до небесата, а Елка, без да обръща внимание на женомразеца, седна върху саркофага до Валери:
— Да почнем веднага, а?
На Валери му се зави свят, таблото се залюля във въздуха. И кой знае как щеше да завърши урокът, ако в този момент не бе се появил Тото, следван от своята чета.
— Значи, така, а! — изръмжа той. — Ужким сте ми дали клетва за фатална вярност, а играете с моите безпощадни врагове на султанен сеанс!
— Симултанен — поправи го Пепи.
— Все едно! А после искате да ви защищавам от Осоговския тигър! Хайде, къш оттук!
Кръгът на кибиците благоразумно се отдръпна.
— А ти бе! — изрева Тото и плесна Пепи по врата. — Нали си данколовец, що търсиш тук? Или си станал и ти кросмайстор.
— Гросмайстор! — поправи го тихо Пепи със сведени очи.
— Голямо чудо! Марш оттука! Иначе безпощадно те изключвам от отбора.
Пепи драматично въздъхна и също се отдалечи. Но веднага делово се върна, взе си „Шахматния кодекс“ и звънливо извика:
— Ама да не мислиш, че ме е страх от тебе! Аз само така… заради отбора! — И си отиде с дебелата книга под мишница.
Валери го съпроводи с убийствено презрителен поглед.
Постигнал този първи успех, Тото се обърна към Елка:
— Добре, добре! Играй си на куклички! Но ще ме молиш ти някой ден да те возя с моя червен ролс-ройс чак до Молдавия, ама аз тогава възмутително ще откажа. Ще возя други момичета.
Елка се изчерви до уши и вече бе готова също да си върви, когато пред Тото се изправи Спас Дългия, дълъг, слаб, мрачен:
— А сега да те няма! — изсъска той тихо. И така го изгледа, че войводата почувствува студени тръпки на гърба си. Без да продума повече, Тото повдигна рамене и си отиде.
Около саркофага на Касиус Клей останаха само четирима: Валери, Белия облак, Елка и Спас Дългия. Наоколо пееха славеите, откъм шосето долиташе ръмженето на автобуса.
И точно в този момент, кой знае защо, Валери се почувствува освободен от вцепенението, което предизвикваше у него близостта на Елка. Съвсем неочаквано тя престана да бъде за него момиче, което го смущаваше, и се превърна в съученичка, другарче, партньорка на шах. На сърцето му стана леко, идеше му да закрещи, да се запремята, да политне, да целуне Елка… Бързо нареди фигурите на изходни позиции, бодро се провикна:
— Четирима шахматисти са достатъчни за един шахклуб. Искате ли?
Искаха.
— А как ще се казва? — попита Елка.
— „Абдул-Аба.“
— Гениално! — възкликна Белия облак. — Кой е той?
— Ще ви обясня. Само че ме слушайте добре, защото няма, да повтарям. Значи, Абдул-Аба е един просветен арабин, който през деветия век пренесъл шахматната игра в Европа. Той даже може да е боледувал от ревматизъм и да е идвал да прави бани чак тук, така че…