И дълбоко в себе си, без да си даде сметка защо, им завидя.
Разбира се, овациите обра Тото Тотото. Полугол, в копринено трико и бели кецове, той бе разкошен, и ако не бе лицето с глуповато повдигнатите вежди, би бил съвършен.
След програмата танците продължиха и тъй като в салона стана задушно, те се пренесоха навън, където отново затрещяха магнетофоните, акордеоните и китарите.
Тогава именно се появи оня.
Изскочи внезапно иззад камъните на Улпия Термалия, придружен от свитата си — шест момци като него, все отбор юнаци, всички с шарени пуловери и надписи на гърдите „тигър“. Стояха край площадката с ръце на хълбоци и предизвикателно-лигаво се хилеха. Танцуващите двойки замряха.
Белия облак зашептя на Валери:
— Този е Осоговския тигър, шампион по борба на македонската махала. Звяр и половина. Пердаши малките, задига им парите и ашиците, краде даже цигари от павилионите.
— Ученик ли е?
— Ами! Понякога работи в каменарната, но повечето време прекарва в Педагогическата стая. За малко да го пратят в ТВУ. Миналата година станахме приятели. Искаш ли да те запозная?
Музиката бързо заглъхна. Очевидно озадачена от тази внезапна тишина, от салона излезе Многострадалната Геновева. И като видя новодошлите, едва не припадна.
— Какво търсите тук? — едва издъха тя.
Осоговският тигър галантно й се поклони:
— Нищо, другарке. Дойдохме ви на гости. Не може ли?
— Не може! — извика тя с миши писък. — Това не е танцувален салон, това е училище!
— Е, нищо де! Ще потанцуваме малко и ще си вървим.
— Вървете си веднага!
— Не така, другарке! — повиши глас Осоговския тигър и като пристъпи напред, извика: — Дай музика!
Една китара плахо задрънка.
— По-живо, по-живо!
Китарата послушно изпълни заповедта. Гората се огласи от ритмичните звуци на остър джърк. Осоговският тигър пренебрежително отмести с ръка стърчащата пред него учителка, приближи се до Елка, хвана я за ръка:
— Хайде, Пепеляшке, да потанцуваме!
Тя гнусливо се отдръпна, той не я пусна.
— Е, недей така де, няма да те изям! Аз не съм Кумчо-вълчо.
Елка се замята, но той здраво стискаше ръката й.
— Така ли танцувате вие тука, а? — изхихика той. — И това ми било модерна младеж! Хайде…
Див крясък прекъсна думите му:
— Не я пипай!
Присвил очи, озъбен като свиреп вълк, Валери пристъпи към него със свити юмруци.
— Остави я! Чуваш ли?
Остър удар под диафрагмата прекъсна дъха му, той се сви надве и клекна.
— Мухльо! — хвърли пренебрежително Осоговския тигър и избърса ръката си върху пуловера.
В резултат на което Многострадалната Геновева се завъртя на пети и се просна на тревата.
Не на шега уплашен от този ненадеен припадък, Осоговския тигър пусна Елка и отстъпи към гората. Но бе късно: върху него като пусната от опъната тетива стрела се хвърли Тото, сграбчи го под лявото бедро и го вдигна над главата си. Другите тигри се опитаха да побягнат, ала чевръстите данколовци им пресякоха пътя.
Завърза се борба, истинска, жестока, Пепи дори, който добре знаеше съветите на доктор Майспо, никога да не се залавя с по-тежки категории от себе си, се бе вкопчал за един великан и му прилагаше такъв яростен вътрешен нелсон, че оня заскимтя като прищипнато за опашката пале.
Китарата продължаваше да дрънчи и в живите й ритми борците пъшкаха, сумтяха, стенеха, охкаха…
Разбира се, никой друг не се намеси: схватката трябваше да протече съгласно всички правила на борбата.
Безпомощен гледаше битката Валери. Ох, как би искал да грабне тия омразни борци — всички до един, свои и чужди, па да ги притисне до задушаване, да залепи плещите им на земята, да стъпи върху тях и да вие, да вие като звяр!… Но не направи нищо. Не можеше да направи нищо! Все тъй превит надве, той се държеше за корема и плачеше от болка, гняв и обида. До него на тревата лежеше Многострадалната Геновева.
Борбата не продължи дълго. Най-напред капитулираха обикновените тигри. Трима от тях бяха в туш, двама седяха със здраво извити на гърба ръце, един успя да избяга.
Не се предаваше само Осоговския тигър. О, той беше силен и тежък, по-силен и по-тежък от Тото, но Тото беше добър техник и затова везните на борбата се накланяха ту на едната, ту на другата страна…