Тото прилагаше „мелница на вътрешно коляно“, а Тигъра с мощната си левица обхващаше главата му и го принуждаваше да освободи клещите. Тото правеше „подсечка“ и поваляше противника на земята, Тигъра със силен замах се премяташе през гърди и се измъкваше…
И така, безкрайни минути!
Развръзката дойде внезапно. Със светкавично движение, което малцина забелязаха, Тото успя да събори противника в партер. Осоговския тигър се присви на четири крака като настръхнало коте и сега Тото трябваше да го обърне на гръб. По всички правила този, който е в партер, е длъжен да остане в това положение до момента на противникова атака. Но тъкмо Тото да пъхне десница под мишницата му, изведнъж, за изненада на всички, Тигъра бързо изпълзя напред, измъкна се от площадката, изправи се и хукна към развалините. Тото го гледаше как изчезва зад камънака и не вярваше на очите си: това бягство бе по-позорно от всяко поражение!
Зад беглеца вече тичаха и другите тигри, преследвани от кикотенето и уукането на термалийци.
Събудена от тия триумфални крясъци, Многострадалната Геновева се изправи и се озърна:
— Бооже, какви хулигани! — въздъхна тя, извади от джоба си шишенце валериан и пи направо от него, след което почерпи и Валери.
Уукането се превърна в безредна, весела песен. Загърмяха отново магнетофоните и акордеоните, задрънчаха китарите. Някой извика „Да живее Тото, ура!“, всички подхванаха: „Да живее Тото!“
Към победителя се втурнаха момчета, вдигнаха го на ръце и тържествено го понесоха около площадката, скандирайки:
— То-то! То-то!
А той махаше с ръце като гладиатор, унищожил противниците си в седемдневни кървави схватки.
Членовете на шахклуба стояха настрана, сконфузени от неочаквания обрат на нещата. Валери пък наблюдаваше победоносното шествие с нескрита завист. Той си спомни снощния шахматен сеанс, тишината в салона, кукумявчените очи и с горест си помисли, че той не може и да се сравни с този ослепителен празник тук. Помисли си още за горещата вода в банята и се зарече да я посещава по-често…
Същата нощ сред развалините на Улпия Термалия се появи призракът на цар Михаил. Сгушени зад прозорците на стаите си, учениците ясно съзираха виолетовите светлинни, които припламваха пред Галерията на призраците, чуваха далечното пъшкане и никой, никой не посмя да излезе…
После светлинните изчезнаха, въздишките утихнаха и термалийци заспаха.
Бурно заседание на учителския съвет
Интернатът замря: заседаваше учителският съвет.
Из целия комплекс не се мяркаше нито един възпитател, нито един учител. Че заседанието е важно, можеше да се съди и по присъствието на Гърбатко, който бе пристигнал с такси направо от болницата.
Обсъждаше се катастрофалното спадане на дисциплината в „Термалия“ през последните седмици и всички произтичащи от този факт последици, като нощното „кръщаване“ на Валери, схватката между него и данколовци, изчезването му от града, нападението на Осоговския тигър, скандалът, припадъкът на Многострадалната Геновева и други подобни.
Всички термалийци до един бяха наизлезли на двора под отворения прозорец на първия етаж и се ослушваха в гласовете, които идеха отгоре. По едно време дори данколовци направиха пирамида, на върха на която се покатери Пепи, та дано долови нещо по-ясно, но той не можа да запази равновесие и се катурна на земята.
Седнали встрани, членовете на шахклуба също бяха впили погледи в отворения прозорец и напрегнато дебнеха. Четиримата съзнаваха много добре, че от резултата на това заседание зависи оставането на Валери в „Термалия“ и оттам — съдбата на техния шахклуб.
Внезапно всички наостриха уши: отгоре долетя ясният и плътен баритон на доктор Майспо.
— Извинете, другари — казваше той, — но аз съм на по-друго мнение. Ще бъда откровен: в основата на всички неблагополучия стои новият, едно неврастенично, болнаво, амбициозно до патологичност и агресивно момче, което още с появяването си внесе разложение…
В този момент горе се появи някаква фигура и за голямо огорчение на термалийци, затвори прозореца.
Но доктор Майспо продължаваше:
— … До неотдавна интернатът ни беше образцов: високи бележки, отлична дисциплина, забележителни успехи във физкултурата. Името ни гърмеше в окръга с перспектива да се разнесе и в националните спортни зали. Но ето, идва новият и всичко се обръща с главата надолу. Побоища, бягства, скандали.