— Кой е тоя бе? — попита черният строго, сякаш никой нямаше право да говори без негово разрешение.
— От книгата „Млада гвардия“ — поясни веднага дребосъчето. — Умря, ама нищо не издаде на фашистите. Като Малчика.
— Значи, е бил силен като нас!
— Митко Бомбата е по-силен! — намеси се третият данколовец.
— Дан Колов е най-силният от всички! — отсече черният, с което сложи край на дискусията. — А сега да видим колко силен е тоя мухльо.
Слушайки го, Рицаря си мислеше, че позицията му е много слаба и че след два-три противникови удара ще попадне в шах. Той не понасяше и най-малката болка и мисълта, че отново ще го щипят, го довеждаше до ужас. И трескаво затърси хода на белите, който би го довел ако не до победа, то поне до почтено реми. Да вика? Ще му запушат устата с изолирбанд — черният явно не се шегуваше. Да се бори? Вързан е. Пак и как ще се бори с тия страшни гиганти, които трошат керемиди с един удар на ръката и щипят така остро, сякаш мушкат с шило! Очевидно единственият изход е в маневрената игра.
— А вие знаете ли колко прави 428 по 789? — попита той уж между другото и тутакси забеляза зад прозрачните чорапи опулените очи на данколовците.
— Наизуст ли?
— Наизуст.
— А ти знаеш ли?
— 337 692 — изпя равно Рицаря, сякаш казваше „Добро утро, как сте?“
— Мотае! — възкликна дребосъчето със сопрана си и в гласа му имаше не само съмнение, но и нотки на възхищение.
— Провери! — заповяда черният.
Върху масата имаше тетрадки и моливи. Малякът дълго писа, после удивено изрече:
— Вярно бе! Тоя ме убива!
Черният се поизкашля, без да му се кашля, наведе се над Рицаря и като направи гласа си колкото се може по-дебел и внушителен, попита:
— Щом си такъв — фатален математик, я кажи колко прави един милион и половина, умножено по 27, делено на 65 и извадено от сто милиона?
Рицаря разбра, че комбинацията му се развива сполучливо. Още една-две такива маневри, и противникът е мат. Бързо пресметна и вече се готвеше да отговори, когато в стаята прозвуча един дрезгав гласец, наподобяващ патешко квакане.
— Гррънци! — произнесе той, като дълго и гърлено въртя „р“-ъто.
Всички се ослушаха. Черният стрелна с очи дебелото момче, което все още се гушеше под одеялото.
— Я ти не се обаждай, че знаеш ли!…
— Ама ааааз, ннннне… — едва изпелтечи момчето.
Черният пак се обърна към Рицаря:
— Е, хайде, отговаряй де, щом като толкова знаеш!
— Дрръвник! — обади се пак гласецът и този път всички вдигнаха погледи над гардероба.
В конфликта се намесва Лори
Горе до куфарите в голям кафез важно се перчеше папагал. Кръглите му жълти очи, силно извитата бяла човка и плешивината на челото му придаваха вид на банков директор. А изящно прибраните червени криле и дългата синя опашка, които приличаха на фрак, още повече подчертаваха достолепието на неговата стойка. Бе впил неподвижен поглед във войводата, пронизвайки го застрашително със смешните си очи.
— Кккакво е това бе? — запелтечи сега черният.
— Лори — отвърна Рицарят, ужасно ядосан, че играта е нарушена в най-интересния момент. — Мой приятел. Папагал от Конго.
— И знае да говори?
— Не чу ли?
— Той ме убива! — възкликна дребосъчето, извади от джоба си бисквит, вдигна чорапа над устата си, гризна, после се качи на стола и предложи и на папагала, но птицата презрително му обърна гръб и изтърси:
— Орррехи!
— Нямам орехи… — рече дребосъчето, сякаш се извиняваше.
Изцяло шашнат, войводата също стъпи на стола.
— Не пипайте Лори! — извика Рицаря.
Войводата не му обърна внимание и свали кафеза. Данколовците го наобиколиха и заразглеждаха папагала с такъв интерес, сякаш бе пришълец от Марс.
— Хайде да поговорим с него, а? — предложи дребосъкът.
— Добре! — рече черният. — Ама най-напред аз. Хей, Лори, кажи нещо бе?
— Дурррак! — отвърна веднага папагалът.
— Я не обиждай! — изръмжа черният и разтърси кафеза.
— Рррапон! — добави Лори агресивно.
— Глей го мръсника! — ядоса се черният, отвори вратичката на клетката, пъхна ръка вътре и грабна топлото червено-синьо телце.
Тук вече Рицаря не издържа и както беше с вързани ръце, скочи от леглото и се метна върху данколовците.
— Оставете Лори! — закрещя той, но другите го сграбчиха, притиснаха го в леглото, отново запушиха устата му с кърпата, вързаха китките му с шалчето, а глезените с вратовръзката.