На края Валери с удивление узна, че Дан Колов не е измислено от данколовци име, а прославен български борец!
Дълго размишлява той върху тия нови факти и когато заспа, за първи път сънува себе си не в доспехите на Белия рицар да се сражава върху черно-бялото поле с черния цар, а по трико, с перки като шаси на самосвал да тръшка на тепиха Осоговския тигър, да стъпва на гърдите му и, да вие като Тарзан в джунглите.
През този ден данколовци също заседаваха. Защото трябваше да решат един много тревожен въпрос.
О, тях никак не ги безпокоеше поканата на другарката Комитова да станат шерифи на Педагогическата стая. Уверени бяха, че като нищо ще се справят с разните им тигри, тигърчета и тигърченца, които нарушаваха реда и спокойствието в детските площадки и игрища и крадяха от павилионите цигари, луканка и локум. Друго ги тревожеше тях: искането на Старика да постигнат по математика четворка и да се научат да играят шах!
Седяха на тепиха и шумно въздишаха. Нямаше встъпително слово, нямаше избор на ръководство и други подобни бюрократични глупости. Открай време несменяем войвода на отбора беше Тото Тотото и никой не смееше да оспорва този свещен факт. Ето защо заседанието на борците и кандидат-борците от десетте категории започна с тия прости думи:
— Ами сега бе, как ще откопчиме тази фатална четворка?
— Не бой се! — обади се Банко от категория до 52 кила. — Ще ни праскат шестаци, както и досега. Ние сме славата на „Термалия“. Че кой друг ще се бори на спартакиадата?
— Ох, де да е тъй! — въздъхна Тото. — Само че когато Старика ме прие на удивленция.
— Аудиенция — поправи го Тони-48.
— Добре де! Та той ми каза, че старите шестаци били кофти шестаци и вече не важат.
— Е, и какво ще правим сега? — попита Ванко от категория до 57 кила.
Тото сърцераздирателно въздъхна:
— Ами фатално ще трябва да зубрим. А задачите за домашно ще ми решавате вие.
Никой не възрази. Смееха ли!
— А бе с математиката все ще се оправим — каза Ганко от категория до 62 кила. — Ама да се борим на шах как ще се научим?
— Ох! — въздъхна още по-сърцераздирателно Тото. — Я не ми говорете така безпощадно за шах, че чак мозъкът ме заболява!
Тогава се обади Тони-48, приятелят на Пепи и негов съквартирант:
— Да попитаме Пепи! Той вече е почти майстор по борба на шах.
— Да не си посмял да споменаваш името на този кросмайстор! — скръцна със зъби Тото. — Не искам да го видя до края на срока!
Точно в този момент споменатият „кросмайстор“ минаваше покрай стъклената стена на салона и ужким се шляеше, но със завист се вглеждаше в осветеното петно на тепиха, където бяха насядали бившите му съотборници. Ох, как му се искаше и той да бъде с тях, па да се преметне презглава и да им направи туш за половин манш! Ала никой не го видя, никой не го покани и той остана в мрака…
Внезапно Данко-54 скочи към закачалките, извади от сака си един дебел пакет и разгъна хартията. Показаха се едно малко шахматно табло и три дебели еднообразни тома с черни обложки.
— Вижте какво купих днеска! — каза той плахо, очаквайки неизбежна насмешка. — Спортни помагала за изучаване на борба на шах.
Кутията беше хубава, пирографирана в народен стил, а фигурките от пластмаса. Тото грабна една пешка и дълго я разглежда:
— А бе, знае ли някой от вас как се местят тия куклички? — попита той с нескрита погнуса.
Никой не знаеше. Но Данко-64 показа трите тома и заяви:
— Тука пише.
Тото — взе един от тях и бавно прочете: „Шахматно творчество на Ботвиник.“ Кой е тоя бе?
Данко-64 обясни:
— Казва се Михаил Ботвиник и много години е бил световен шампион, тука си го пише. В тия книги са събрани тайните му хватки, когато е правил само тушове. От тях най-бързо ще се научим да се борим на шах и даже да станем световни първенци.
— Хм! — изръмжа скептично Тото и попрелисти книгата. И изведнъж се задави: — Ама какви са тия алгебрични задачи бе?
Всички се надвесиха над книгата. Действително вътре имаше почти само цифри и буквички, които никой, ама никой не разбираше. Данко-64 си прибра томовете.
— Язък за парите! — промърмори той.