После идваше редът на секция „Борба“. Момичетата си отиваха, момчетата затваряха кутиите и заемаха места в един от тревясалите римски басейни. И Валери пристъпваше към поредната теоретическа инструкция…
Отначало всичко вървеше добре и курсантите се чудеха откъде Валери, който така безславно бе ял пердах от Тото и Осоговския тигър, знае всички тия сложни термини като „борба в стойка и партер“ или „преобръщане през полумост“. Засечката настъпи в часа, когато трябваше да се премине към практика.
Валери застана в средата на изкопа, извика Белия облак и накратко му описа хватката, която трябваше да изпълни с друг борец. Белия облак се опита, но не успя.
— Глупав си, затова! — нахока го Валери. — Спасе, ела ти!
И още по-подробно обясни къде трябва да легне дланта, къде да се провре бедрото и как да се притисне рамото на противника. Спас размаха непохватно дългите си крайници, заплете се и се получи такъв смешен възел от ръце и крака, че всички се разкиснаха.
— Какво се хилите? — ядоса се Валери. — Една обикновена хватка не можете да направите! Колко пъти трябва да ви я описвам!
— Направи я ти де! — подкани го Спас Дългия.
— Това не е моя работа! Аз съм инструктор, а не чучело за обучение. Вие сте длъжни да ме слушате и толкова! Утре да не ми се явите, докато не научите наизуст първите три хватки! Разбрано?
Захвърли всичко и се спусна към градската баня.
След малко вече пуфтеше в горещия басейн и усещаше как хилядите калории като иглички проникват в тялото му. От време на време опипваше мускулите си: не стават ли по-корави!
Като се върна в стаята си, спусна завесата и се залови за гарите. Лори критично го наблюдава цели пет минути, след което одобрително кимна:
— Бррррраво, Валерррри!
Тази история се повтори три дни наред. На четвъртия ден Спас Дългия свика на спешно заседание клубния управителен съвет.
Събраха се край зарешетения вход на Галерията на призраците.
— Какво има? — попита Валери. — Защо ми губите времето? Тъкмо в момента правех важен анализ на една партия на Капабланка. — Той все така се горещеше, когато наблизо биваше Елка.
— Предлагам две точки в дневния ред — каза невъзмутимо Спас. — Първо, научно съобщение за скривалището на цар Михаил, и, второ, въпроса за борбата. Съгласни ли сте?
Съгласни бяха. Спас се ослуша — няма ли някой наблизо, и зашептя:
— По точка първа, другари, мога да ви кажа, че знам вече къде се намира скривалището на цар Михаил. — Той млъкна, за да се наслади на нетърпението на съвета и продължи още по-тайнствено: — Вчера в градската библиотека открих една стара книга на монаха Андроникий от монастира „Свети Павел“. Там пише, че преди да загине, цар Михаил оставил в монастира скица на тайната пещера, където е заровил съкровището.
— Че това нали е от твоя роман! — забеляза Валери.
— Какво от това? — отвърна хладнокръвно Спас. — Важното е, че е вярно.
Аргументът беше сериозен и съветът го прие.
— Намери ли скицата? — попита Елка, която припряно разплиташе и заплиташе златната си корона.
— Не, защото монастирът е опожарен от турците и скицата е изгоряла с библиотеката му. Но монахът Андроникий я е виждал и дава много точно описание на пещерата. Чуйте!
Спас извади от джоба си бял лист и бавно зачете:
— „И ще влезете в Голямата дупка, що се намира на 30 разкрача на изток от старата римска баня, и ще вървите все направо под земята, дордето стигнете до горещата вода, и ще стъпите в нея, и ще вървите, дордето стигнете до Каменния чатал, що разделя реката на две, и ще тръгнете по левия ръкав, и ще вървите все направо, дордето стигнете до Голямата стена, и ще се покатерите върху нея, и ще намерите пролука, и ще влезете в пещерата, голяма колкото храмът божий, построен в лято господне 1323 от православния Михаил Шишман, цар на българите…“
Спас млъкна. Белия облак неспокойно се размърда и посочи входа на галерията:
— Нали това е Голямата дупка?
— Може да е — отвърна Спас Дългия. — Ще проверим. Сега имаме сигурен инструктаж.
— Не разрешават — каза Елка. — Стават срутвания.
— А призракът? — обади се Валери.
— Ще влезем при голяма луна — обясни Спас Дългия. — Тогава призракът не се явява. Но дори и да се яви, какво от това? В края на краищата ние отиваме да си вземем съкровището, което е принадлежало на български цар, нали?