— Гениално! — възкликна Белия облак и весело разчорли сребристата си коса. — Представяте ли си, ако наистина намерим съкровището? Все злато, бисери и диаманти! Какво ще ги правим?
— Аз ще си нанижа гердан — рече Елка.
— Аз ще си изкова фигурки от платина — каза Валери.
— Бива! — разреши великодушно Спас. — Но другото ще дадем на държавата, да си плати дълговете.
— Ами няма ли да потърсим и мансубите на Абдул-Аба? — попита неспокойно Валери. — И те са много важни.
— Разбира се! — каза Спас. — Влезем ли веднъж в подземията, лесна работа. Само че всичко трябва да запазим в най-строга тайна.
— Кога ще направим експедицията? — попита Белия облак.
— Преди да са дошли археолозите. После няма да може.
— Добре! — рече Валери. — От днес почваме да се готвим. Облако и ти, Елка, съставете списък на необходимите съоръжения и почвайте да ги събирате. Искате ли?
Искаха.
Преминаха към втората точка от дневния ред. Пак взе думата Спас Дългия.
— Другари — загрижено започна той, — мене ме тревожи състоянието на курса по борба. До края на срока, даден от Старика, остават двайсет и шест дни, а ние тъпчем на едно място. Ако върви все така, ние никога няма да се научим да играем на борба и Старика ще разтури нашия клуб.
— Кой ви е крив, като сте кьопави! — забеляза Валери.
— Кьопав си ти! — отвърна студено Спас.
Валери стрелна с поглед Елка и бързо хвърли:
— Аз ли съм кьопав? Аз знам всички хватки наизуст и ако искаш да знаеш, вдигам по трийсет пъти на ден две гири по пет кила на височина един метър, което се равнява на триста килограмометри, или на 4 конски сили! Разбра ли? Освен това поемам всеки ден по десет хиляди калории енергия в банята, достатъчни да поддържат осветлението в един дом от три стаи в продължение на 6 часа!
Тия факти впечатлиха Спас Дългия. Въпреки това не отстъпи.
— Може да си силен колкото четири коня, но не умееш да се бориш. На нас ни трябва опитен инструктор, например доктор Майспо.
— Докато се върне от ГДР, ще стане късно — забеляза Белия облак.
— Тогава Тото Тотото — завърши Спас Дългия.
Валери скочи от мястото си като изхвърлен от пружина:
— Така ли? Добре! Вие си вземете Тото, а аз си отивам! И нека Тото ви учи и на шах!
Елка го хвана нежно за ръката. Той се вкамени.
— Недей така — каза тя с флейтичката си. — Ако ти си отидеш, клубът ще се разтури и тогава на никаква Прага няма да заминем. Хайде, хайде, не се сърди!
Той послушно седна. И като отдалеч чу предложението на Белия облак:
— Аз също съм против Тото. И затова нека вземем Пепи. Той е истински борец.
— Пепи е двуличник — вяло възрази Валери. — Три пъти ми се кле във вярност и три пъти ме напусна от страх пред Тото.
— Да, ама сега той е изгонен от данколовци — каза състрадателно Елка. — Хайде, Валери, кажи да!
Кой мъж, па бил той и най-твърдият, ще устои на такава мила молба? Не устоя, естествено, и Валери.
— Добре — отвърна той дрезгаво. — Но ако Пепи пак ни предаде?
— Няма, няма! — извика Белия облак и изтича зад колонадите, където малкият борец разиграваше Сицилианска защита срещу себе си.
След минутка Пепи стоеше пред управителния съвет и полагаше клетва, че ще бъде верен до гроб на клуба „Абдул-Аба“ и ще отдаде всичките си сили за разцвета на секция „Борба“.
— Само че — добави той — да не узнае Тото.
— Не бой се! — успокои го Валери. — Ние умеем да пазим тайна.
Сините като синчец очи на новия инструктор по борба засвяткаха от задоволство.
Проблеми пред борците
При данколовците се разиграваха не по-малко сложни и мъчителни събития.
Както и трябваше да се очаква, уроците по борба вървяха блестящо. Веднъж застанал на тепиха, Тото се чувствуваше в стихията си. Освободен от опеката на доктор Майспо, той бързо осъзна отговорностите си пред отбора и прояви такива способности на треньор, че учуди и себе си дори, а Тото не бе от тия, които се чудеха много-много.
Не, теория той почти не знаеше, но владееше всички хватки, които се изискваха от бореца, и не щадеше сили да ги покаже на съотборниците си. С рядка самопожертвувателност той повтаряше безброй пъти едно и също упражнение, една и съща хватка, докато ги набиеше в главите на курсантите. И не се гнусеше да се превърне в чучело, върху което другите се учеха. Те го блъскаха, поваляха на земята, търкаляха, мачкаха, ритаха, извиваха му ръцете, краката, скубеха му косата, а той дори не пъшкаше и даже диктуваше какво още трябва да правят с него. Към края на третия ден бе изцяло покрит със синини, но не се оплака нито веднъж.