Тогава влезе Гърбатко. Всички наскачаха от чиновете си, всички с изключение на Пепи, който многозначително се усмихваше.
Класният бе много бледен, дрехите му висяха като чужди, а гърбицата го смазваше още повече. Но проницателните му очи бяха все тъй весели, бодри и добри.
— Е, термалийци, как върви животът? — попита той.
В отговор термалийци го наобиколиха и му изсипаха всичко, което се бе случило през неговото отсъствие, с изключение, разбира се, на тайните тренировки с Пепи. Той слушаше, удивляваше се, одобряваше, поздравяваше. Когато историите се поизчерпаха, той каза:
— Термалийци, имам новина за вас. Но най-напред седнете!
Седнаха.
— Та, ето какво: вчера разговарях с директора на археологическия музей. И получих разрешение да устроим експедиция в подземията на Улпия Термалия. Ще ни окажат пълно съдействие — водачи, екипировка и всичко останало. Какво ще кажете?
VI б клас ревна от възторг. Не ревяха само четирима — Валери, Спас Дългия, Елка и Белия облак. Те седяха неподвижни и горестно си мислеха, че проектът им да слязат първи в Улпия Термалия отива на вятъра. Гърбатко не забеляза мълчанието им и продължи:
— И знаете ли какво ще търсим там?
— Съкровището на цар Михаил! — извика Пепи, като не се сдържа.
Нови ревове и нови тропания по чиновете.
— И за какво ни е нужно съкровището? — не преставаше, Гърбатко.
— За турнира! — не се сдържа пак Пепи.
— Точно така! За награда на победителя на турнира. Трябва да ви призная, че докато лежах в болницата, все за турнира си мислех и реших, че като оздравея, непременно трябва да го осъществим… Аз даже написах и проектодоговор. Искате ли да го прочета?
И прочете текста, който бе съчинил заедно с Пепи. Бе кратък и съдържаше само три параграфа.
Първият постановяваше, че „шахматният клуб «Абдул-Аба» и отборът по борба «Дан Колов» ще се срещнат на исторически турнир по двете спортни дисциплини не по-късно от края на учебната година“.
Вторият параграф формулираше основните правила на турнира. Подчертаваше се, че „срещите трябва да се водят само между противници от равностойни категории и разреди“, и се препоръчваше на членовете на двете страни „да положат усилия за постигането на съответните минимуми“.
Третият параграф определяше наградата: правото на победителя да предаде съкровището на цар Михаил, когато то бъде открито, на музея.
На края след общите пожелания за спортсменство беше оставено място за подписите на главния съдия и ръководителите на договарящите страни.
— Кой ще бъде главен съдия? — попита Спас Дългия.
— Добромир! — провикна се ехидно Белия облак. — Той е винаги неутрален.
— Аз пък предлагам Пепи — рече Гърбатко. — Той не членува нито в „Абдул-Аба“, нито в „Дан Колов“. Нали така?
Откъм двата лагера дойдоха заглушени хихикания и викове: „Дадено! Съгласни! Нека е Пепи!“
„Готова работа, мислеха си данколовци. Пепи си е наш.“
„Готова работа, мислеха си абдулабайци. Пепи си е наш.“
— Има ли възражения? — попита Гърбатко. — Няма! Значи, Пепи става главен съдия на турнира. Пепи, ела се подпиши!
Пепи лениво се изправи и с израз на дълбоко безразличие драсна подписа си. А му се искаше да се преметне презглава.
— Сега ръководителите на отборите!
Валери дълго въртя химикалката между пръстите си, на края попита:
Нали този договор не отменя отмъщенията?
— Не, разбира се — отвърна Гърбатко. — Това си е договор за спортно състезание. Отмъщенията са си отмъщения, те са си ваша, лична работа.
Валери подписа.
Стана и Тото. Той бе все тъй замислен, в главата му още се въртеше новата сложна задача, която му бе поднесъл животът с пробутването на онзи лист. Взе писалката, погледна към Валери, въздъхна и изписа инициалите си ТО-ТО, като завъртя под тях разкошна министерска опашка.
— Отлично! — каза Гърбатко, сгъна листа и го връчи на Пепи. — Ти си главен съдия, ти ще съхраняваш договора. Термалийци, желая ви успех!… А сега да преминем към новия урок. Днес ще се занимаем с Магелан, човека, който първи предприе обиколка на света…
Валери едва изчака края на часа и свика Елка, Белия облак и Спас Дългия на светкавично заседание. Ето и съставеният
на заседанието на управителния съвет на шахматния клуб „Абдул-Аба“, състояло се в четвъртък пред входа на Галерията на призраците.