Докладва Валери:
Валери: — Чухте ли?
Другите членове: — Чухме.
Спас Дългия: — И какво ще правим сега? Нима ще се оставим да ни изпреварят?
Елка: — Какво можем да направим? Те имат разрешение от директора на музея.
Спас Дългия (ръмжи свирепо): — Да имат да вземат! Плана на подземието го открих аз! Сума време рових в градската библиотека, докато намеря книгата на монаха Андроникий, Аз имам приоритет!
Валери: — Правилно! Така е и в шахмата. Който пръв измисли нов дебют, той има право да си го кръсти на свое име. Искаш ли да наречем пещерата на съкровището „Спаската пещера“? Става почти като „пещерата на Спаски“.
Спас Дългия (скромно): — Както искате…
Всички гласуват „за“.
Валери: — А сега да решим какво да предприемем, за да изпреварим експедицията на Гърбатко. Представяте ли си, ако данколовци намерят мансубите на Абдул-Аба? С тяхна помощ като нищо ще ни матират на турнира!
Белия облак: — Предлагам да влезем в неделя вечер.
Валери: — Има ли възражения? Няма. Значи, решаваме: в неделя след лягане… Какво е положението с екипировката?
Елка: — Имаме 4 електрически фенерчета, двайсет свещи, въжета, две кирки, две лопати, 4 чифта ботуши, кило сухари, двайсет шоколада от по двайсет стотинки, аспирин, йод, памук…
Спас Дългия: — Трябва и чували.
Белия облак: — За какво са ти?
Спас Дългия: — За съкровището.
Белия облак: — Вярно бе, забравих! Мислиш ли, че ще го открием още първата вечер?
Спас Дългия: — Стига да следваме точно инструкциите на Андроникий.
Елка: — Ще дойде ли с нас Пепи?
Валери: — Никакъв Пепи! Ще вземе да се раздрънка и край!
Заседанието е вдигнато, защото бие звънецът.
Край на протокола.
Пред първата експедиция
Следобедът премина нормално. Пепи проведе своята всекидневна тренировка с абдулабайците и ги съсипа с безкрайни упражнения.
— Стига бе, Пепи! — проплака Белия облак.
— Никакво стига! — отсече треньорът. — Сега вече аз нося отговорност за вашата подготовка. Трябва да победите! Иначе ви убивам!
— Голяма работа! Нали ти си главен съдия!
В отговор Пепи строи абдулабайци в две редици и им кресна:
— Слушайте какво, гросмайстори! Тия да ги няма! Ще разчитате само на себе си! Я се погледнете на какво сте заприличали! Скелети! Нали помните какво пише в договора за категориите? Значи, трябва да лапате по тройни порции и да се подсилвате с шоколад, бадеми, луканка и тахан-халва!
— Само че ще ги купуваш ти! — обади се язвително Белия облак.
Пепи се изсмя презрително, грабна една шапка и мина пред строя.
— Хайде, бъркайте се!
Но събраните пари едва-едва покриха дъното на шапката. Пепи ги преброи: бяха 28 лева и 45 стотинки.
— Само толкова ли? — провикна се той. — Не ви ли е срам?
Срам ги беше, но какво да се прави, когато изпратените от татко и мама пари се свършват още в началото на месеца!
— Това е само за три-четири дни — подзе Пепи. — А после… после ще видим. Продуктите ще купувам аз и ще ви ги раздавам срещу подпис. И да не забравяте да се теглите всеки ден преди къпане в горещия басейн!
Подобна сцена се разигра и с данколовците по време на поредната лекция по шах. Когато Тото не можа да повтори една комбинация, Пепи така го наруга, че войводата захленчи:
— Слушай бе, Пепи, защо ни мъчиш така безпощадно? Нали ти ще си главен съдия?
— Тия да ги няма! — кресна войнствено главният съдия. — Ще разчитате само на себе си! Иначе ви убивам!
— Ама ония са перушан категория! — ухили се Тото. — По борба никога не могат да ни свалят!
— Не се знае. Чух, че събирали пари, за да си купуват продукти за пълнеене. А като ви гледам вас, всички сте така ошишкавели, че сте заприличали на прасета.
Тото опипа критично корема си.
— Да бе! — рече той загрижено. — Отдавна не съм се теглил. Ами сега?
— Не бой се! — поуспокои го бащински Пепи. — Аз знам един начин за бързо слабеене. Лани, когато баща ми надебеля, той приложи една американска диета и стана на клечка само за десет дни. Пишете!
„Ошишкавелите“ борци измъкнаха послушно листове и моливи и прилежно си отбелязаха данните, които главният съдия им продиктува, за да могат да преминат от горна в по-долна категория.