— Първо: сутрин за закуска гълтате две лъжички рициново масло и изяждате три листа салата с двайсет грама извара. Второ: на обяд изяждате едно варено яйце и изпивате чаша вода. Трето: на вечеря похапвате паничка кисело мляко с половин маруля. Четвърто: преди лягане гълтате лъжица рициново масло. И всеки ден преди къпане в горещия басейн се теглите в банята! А сега бъркайте се! За рициново масло!
Бюджетът на данколовците също се оказа доста мизерен, но Пепи прибра парите с надежда, че все ще се намери някакъв изход от финансовата безизходица.
Като приключи с тия медицински въпроси, той слезе на покупки в града. В аптеката напълни едно двулитрово шише с рициново масло, в ГУМ натъпка една мрежа с луканки, бадеми, шоколади и тахан-халва, а за себе си взе традиционната кутия бисквити.
Привечер двата лагера едва не се сблъскаха пред теглилката в банята, та Пепи трябваше да разгърне невероятни комбинации, за да претегли най-напред шахматистите и ги прати в кабините, след това да експедира и борците. В басейна обаче срещата бе неизбежна, но за изненада на Пепи тя мина много кротко. Абдулабайци си лежаха във водата, за да пълнеят; данколовци — за да слабеят…
По-късно в интерната се случиха други любопитни нещица. Така например в трапезарията абдулабайци поискаха два пъти допълнително от пържените кюфтета, а данколовци оставиха чиниите си почти недокоснати и само дъвчеха марули…
След вечеря, когато общежитията поутихнаха, в стаята на Пепи се изредиха абдулабайци и срещу подпис получиха по един шоколад, двайсет броя бадемови ядки, осем резена луканка и парче тахан-халва.
Изредиха се и данколовци и той ги напои с рициново…
Излишно е да съобщавам, че нощта мина твърде неспокойно и че в коридорите, водещи към тоалетните, имаше движение като по булевард Руски в празник.
Този диетичен режим трая четири дни. В неделя вечер кантарът в банята безстрастно регистрира неговите резултати. Шахматистите бяха наддали средно по два килограма на човек, а борците бяха отслабнали с по три и половина. Тото смъкна цели три килограма!
Затова пък през този суров период двата лагера отбелязаха изумителен напредък в интересуващите ги спортни дисциплини. Абдулабайци пращяха от енергия и се бореха като лъвове и даже Валери устоя срещу Пепи цели два манша.
Данколовци пък, попремахнали излишни тлъстини и деформации на телата си, значително по-търпеливо и съсредоточено седяха пред таблата, разигравайки тайните на Сицилианската защита. Тото издържа срещу Пепи 48 хода! Истински подвиг!
С една дума, в „Термалия“ цареше едно сравнително благополучно равновесие на силите и духовете. Пепи се премяташе презглава и с радост си представяше бъдещия турнир и следващото го общо сдобряване. Той даже сподели своя оптимизъм с Гърбатко, който го поздрави за успехите.
Но, както вече отбелязахме, човешкото щастие никога не е пълно. Една зловеща, дебела сянка падаше върху светлото настроение на главния съдия: краят на енерганите, сиреч на продуктите, предназначени за тъпчене на шахматистите. Гардеробът, където се съхраняваха луканките, шоколадите, бадемите и тахан-халвата, беше, кажи-речи, празен, ако не се смятат гащите, ризите и панталоните в него, а нови нямаше и нямаше! Пепи направи още един опит с шапката, но събра само окаяни стотинки, колкото за един шоколад и половина…
Той, разбира се, знаеше, че стига да поиска от Гърбатко, и ще получи каквото е нужно да тъпче абдулабайците поне още две-три седмици, но не можеше и да си представи дори, че ще влезе в стаята му, ще каже: „Моля, учителю, дай пари за бадеми!“, и учителят ще бръкне в джоба…
Тогава сядаше край масата пред Че Гевара и Гагарин, разгръщаше албума си, съзерцаваше скъпоценните марки от Гвинея-Бисау, и мислеше, мислеше…
Докато настъпи нощта срещу понеделник.
Първа експедиция в недрата на Улпия Термалия
Дебелият Добромир отдавна вече спеше, когато Валери чу условния сигнал — мяукане на котарак. Отметна одеялото, тихо се изправи: бе готов, облечен и обут. Погледна през прозореца: долу чакаше Белия облак.
В същия момент Лори панически се разшава в кафеза:
— Крррадец! — съобщи той, верен на дълга.
— Шшшт! Тихо! Никакъв крадец няма!
Добромир се размърда, но не се събуди. Лори се успокои и тогава Валери с непозната по-рано гъвкавост се преметна през перваза.
Нощта бе светла, откъм града долиташе задавен джазов вопъл на тромпет, шумоляха боровете под топлия ветрец.