— А сега от подземията ще изскочи призракът на цар Михаил и ще те завлече във фаталните си мазета, а ние няма да си мръднем малкия пръст, за да те спасим. За да знаеш друг път да не ни правиш номера с мръсни папагали и други такива. Чао!
И пристъпвайки леко с кецовете си, четиримата данколовци изчезнаха зад дърветата.
Запознанство с призрака и с малката Бяла дама
Рицаря лежеше неподвижно, ослушвайки се в тишината на нощта. Над него беше звездното небе с полумесеца, под него мартенската трева, чиято хладина усещаше през тънката пижама. Да, сега ще хване хрема! А може и бронхопневмония! Той потрепера.
Разбира се, знаеше, че не съществуват никакви призраци и вампири, че тия бели грамади оттатък са само останки от римско селище, и все пак… нали по тия места е имало гробища, а в гробищата стават какви ли не неща!…
Положи усилие да се овладее и като заби пета в тревата, запълзя гърбом към общежитието. Но скоро се задъха и с огорчение си помисли, че никога не би могъл да се добере до стаята си. Ония данколовци бяха прави: той бе слабак и половина! Отново му се дорева и този път не се сдържа: от очите му потекоха тънки сълзи.
В този момент луната се скри зад боровете.
И той видя онова.
Отначало бе едно съвсем неопределено млечнобяло сияние, което пълзеше сред белите камъни на разкопките. После се превърна във виолетова светлинна, безшумна и безплътна.
Косата му се изправи на главата.
Впил очи в това нещо, той не смееше да помръдне, макар че предателско треперене го обземаше от главата до петите, а в носа му напираше кихавица. Нима — духът на цар Михаил?… Затаи дъх, захапа език — само да не кихне! Да не кихне!
Кихна.
— Наздррраве! — прозвуча любезният крясък на Лори.
Рицаря трепна, обърна глава и успя да зърне шарените криле на папагала, които с мъка разсичаха тъмата между дърветата. В следния миг луната отново се показа и призракът изчезна.
Лори обаче не престана да вика, въртейки звучно „р“-ъто:
— Валерррри!… Дрррругарю!…
Тогава именно се появи Бялата дама.
Рицаря замига — не, не сънуваше! Тя бе все там отсреща, до стъклената постройка сред гората. Осветена от лунните лъчи, тя стоеше права и тънка като млада ела с царствено вдигната глава и със златна плитка, която щедро падаше през рамото чак до кръста й.
Тя също се взираше в него, сякаш да се увери, че това отпред е човек. После предпазливо се доближи и внезапно се провикна и гласът й прозвуча като флейта:
— Момичета! Елате! Момичета!
От постройката изскочиха още пет тънки фигурки: пет момичета в анцузи и туфли на краката. Те наобиколиха лежащия, няколко секунди стояха неподвижни, сетне бързо свалиха кърпата от устата му и го развързаха.
Той все още трепереше, лицето му бе мокро от сълзите, пижамата разкривена пред хилавите му гърди. Гледаше малката Бяла дама и му се искаше да потъне вдън земя от срам. Никога, никога през живота си не бе изпитвал такова дълбоко унижение, никога, дори когато на турнира в Международния пионерски лагер онова беззъбо хлапе от Одеса му бе направило мат в двайсет и три хода!
Той кихна. Хремата идваше.
— Какво правиш тук? — попита най-после малката Бяла дама и Рицарят отново чу вълшебната флейта.
— Нищо — отвърна той глухо, — разхождам се…
Момичетата се разсмяха.
— Ти си новият, нали? — попита пак тя.
Той кимна и обърса бузи с длан.
— Значи, пак данколовци — каза тя — Те все така правят с новите. Кръщават го. Понякога даже им мацат лицата с вакса. Трябваше да ги набиеш.
Момичетата се изпискаха и Рицаря разбра защо. Той закри гърди с предницата на пижамата, дръпна крачолите на панталоните над тънките си пищялки и се изправи.
— Сега не можах — рече той задавено. — Но ще ги набия! Непременно ще ги набия!
Това прозвуча като клетва.
Момичетата отново прихнаха във весел смях. Очевидно те хич не вярваха, че това слабичко момче с размазани по лицето сълзи ще успее да набие могъщите данколовци.
Впрочем сам той имаше усещането, че някой друг е произнесъл заканителните думи, които слагаха началото на съдбоносни събития в интерната „Термалия“…
— Как се казваш? — попита малката Бяла дама.
— Валери.
— Аз съм Елка — представи се тя, понижи глас и продължи: — Ние сме от шести бе и сме отбор по художествена гимнастика.