— … рррук!… ррррадец!… рррраааа!
Тримата с облекчение съзряха осветения от луната изход на галерията, втурнаха се с всички сили към него, изскочиха, продължиха да бягат сред развалините, пресякоха двора и се спряха чак пред ярко осветения главен вход на интерната.
Долу спокойно блещукаше градът, откъм гарата идваше успокояващата свирка на локомотив, отнякъде долиташе кучешки лай.
Шерифите трепереха с всичките си клетки — от ушите до пръстите на краката си. Тото се отпусна на земята, опита се да каже нещо, не можа, от устата му излезе само едно хък. Най-после с голяма мъка успя да пророни:
— В-в-видя ли бе, заек без опашка? Нямало призраци! За малко да ме разкъса безпощадно на парчета! И ми викаше: „Не кради съкровището!“
Сякаш в потвърждение на тия думи над цяла Термалия се извиси дрезгав, приличен на патешко квакане крясък:
— Валерррри, съкррровище, напррред!
И под лампата, пляскайки с червените поли на пъстрия си фрак, подобно на метеор прелетя Лори. Зяпнали, тримата дълго го следиха с поглед, докато изчезна зад общежитията. Едва тогава Пепи учудено възкликна:
— Та това било Лори! Уби ме!
Тото пък се изправи, грабна от ръцете на Пепи ръждясалата пушка, прицели се подир изчезналата птица, дръпна спусъка и изкрещя в нощта:
— Да не съм Черния войвода, ако не откъсна човката на този фатален папагал!
Карпов и Спаски в Спаската пещера
А сега да видим какво се случи през това време с експедиционния корпус на абдулабайци.
Ненапразно Спас Дългия предупреждаваше, че според монаха Андроникий влизането в Спаската пещера през пълнолуние влече след себе си усложнения.
Неприятностите започнаха още в началото на тази пета експедиция. Едва стъпили в Галерията на призраците, абдулабайците доловиха зад себе си подозрителни шумове. Спряха зад първия завой и дълго се спотайваха, докато всичко утихна. Тук Елка съобщи, че е забелязала сред развалините да пълзят някакви сенки.
Още недоизрекла тия думи, и покрай нея профуча Лори. Валери се опита да го спре — напразно, той продължи своя подземен полет към неизвестността.
— Пуснал го е Добромир! — ядосано промърмори Валери.
— Мръсен шпионин! — изсъска Белия облак. Сигурно ни следи.
Продължиха навътре още по-предпазливо и внимателно.
И за малко не налетяха на едно голямо срутване.
При Каменния чатал набързо отклониха горещата река и нагазиха в миризливата тиня. А след десет минути бяха вече в Спаската пещера и тъпчеха раниците с благословените енергани…
Стресна ги внезапният вик на Валери:
— Елате насам! Погледнете! Погледнете!
Погледнаха. Върху дървеното трупче, там къде го при първото проникване бяха открили мансубата на Абдул-Аба, сега лежеше едно разтворено шахматно табло, ей тъй, най-обикновено купешко табло, а върху него, очевидно в ендшпилен порядък, бяха наредени двайсетина фигурки. До таблото беше положен вестник „Народен спорт“, а точно в средата на страницата, подчертано с червен молив, личеше заглавие:
Под тия редове, до портрета на Карпов беше напечатана последната партия на двамата гросмайстори.
Белия облак дълго мига и накрая произнесе следната многозначителна мъдрост:
— Слушай бе, Валери, нали по времето на цар Михаил не е излизал вестник „Народен спорт“?
— Не — отвърна кандидат-майсторът.
— Значи, тук освен нас са влизали и други хора!
— Как ще влязат? Нали само ние знаем входа!
— А бе аз ви казвах да не идваме днес, но вие не ме послушахте — забеляза омърлушено Спас Дългия. — Ето какви тайнствени неща стават сега. Андроникий предупреждаваше!
Дълго се въртяха около таблото, пипаха го, помирисваха го, накрая решиха да го приберат и да не се вестяват повече в пещерата, докато не изяснят загадката около неговото внезапно появяване тук.
И побързаха да се измъкнат. Вдигнаха въжето, смъкнаха стълбата и заджапаха в тесния канал до Каменния чатал. Тук с два удара на кирката пробиха яза, който заприщваше водата, и в усилен марш тръгнаха назад.
А по средата на пътя отново се сблъскаха с Лори, който изникна кой знае откъде, надавайки своите панически крясъци като „Туррруци!“, „Крррадци!“ и прочее. Едва се отърваха от него, а той, много възбуден, се понесе към изхода… Какво стана там, знаем вече от предната глава…