Ревът, неизбежен, се надигна, но Гърбатко го изпревари.
— … Директорът обаче поставя едно важно условие: иска победи! Иска всички вие — шахматисти и борци — да се състезавате с цялата енергия, на която сте способни, и ако все пак някой падне, да падне с чест!
Всички наскачаха над чиновете, завикаха, някои подхванаха химна на „Термалия“. Над гласовете се извиси сопранът на Пепи:
— Само че кой отбор ще играе на шах и кой на борба? Нали всички сме почти равни?
— Това не е проблем — обясни Гърбатко. — Борците ще бъдат резерви на шахматистите, а шахматистите резерви на борците.
— Гениално! — възкликна Белия облак. — Сега трябва само да тренираме и се подсилваме!
— Точно така! Тренирайте, подсилвайте се!… А сега да преминем към урока. Днес, деца, ще направим едно малко отклонение от програмата и ще си поприказваме за края на Първата световна война. Слушали сте, нали?
— Уха! — каза Тото. — Дядо ми даже има снимка като войник. С шашка. Това е войната, дето завърши фатално за нас, с туш.
— Именно! А знаете ли какво произлезе от този „туш“?
Спас Дългия веднага вдигна ръка:
— Произлезе войнишкото въстание! — отговори той с израза на академик, за когото историята няма тайни.
— Точно така, Спасе! Разкажи!
И Спас разказа:
— Ами… най-напред войниците не искали повече да воюват и искали мир, но царят не ги послушал и продължил войната, макар че България била изтощена от толкова години сражения и глад. Тогава при Добро поле, дето се намира в Македония, неприятелските войски пробили нашия фронт. И тогава българските войски започнали да отстъпват. И като отстъпвали, те били обзети от гневно желание да искат сметка от царя за националната катастрофа и искали да провъзгласят република. Тогава се образувала въстаническа армия, която се насочила към София. По пътя тя разгромила Главната квартира на фашистката армия, арестувала офицерите и провъзгласила България за република. Но царските генерали заедно с германските фашисти разбили въстаниците и така новата република загинала — чак до Девети септември 1944 г., когато настъпи Девети септември.
— Отлично, Спасе! А да знаеш случайно къде се е намирала Главната квартира на армията?
— Ама че… май че около нашия град…
— И къде по-точно?
— Не знам — призна си скромно Спас Дългия.
— Аз ще ти кажа къде: под краката ни!
Спас погледна под краката си — нямаше нищо.
— В подземията на Улпия Термалия — допълни Гърбатко. — Входът навярно е бил откъм полето, но когато въстаниците се насочили към него, неизвестно кой, навярно царски офицери, го взривили и оттогава в продължение на близо шест десетилетия никой не е стъпвал в него…
Докато учителят разказваше, Пепи се подхилваше, Тото и Тони-48 неспокойно мърдаха на чиновете си, а абдулабайци седяха, сковани от напрежение.
— Впрочем — подхвана Гърбатко с многозначителна усмивка, — напоследък няколко смели изследователи на земните недра са успели да проникнат в Главната квартира и са направили важни открития. Намерили са например предмети и храни от онова време.
— Кои са тия изследователи? — извика Валери, неспособен да се сдържа повече, уверен, че става дума за експедиционния корпус.
— Засега това е тайна — отговори учителят.
— А не може ли да влезем и ние? — попита Данко-64.
— Ще влезем, ще влезем, търпение… но след състезанията.
— Но нали ще търсим съкровището?
— А може би тъкмо това е съкровището, което ни трябва? — усмихна се учителят.
Пълно мълчание, изпълнено с недоумение, съпроводи това загадъчно съобщение.
През междучасието пред Гърбатко, който замислено се разхождаше край Галерията на призраците, изникнаха Валери, Спас Дългия, Белия облак и Елка. Имаха вид на строги съдии, дошли да искат сметка за извършено престъпление.
— Какво има, шахматисти? — попита той. — Много сте важни.
— Може ли да ви зададем един въпрос? — започна Валери.
— Говорете.
— Откъде знаете, че сме открили Главната квартира?
Гърбатко хлъцна от изненада.
— Ама и вие ли? Гледай ти! Само аз, изглежда, още нищо не съм открил! Че кога сте успели?
— Е, отначало ние мислехме, че сме открили пещерата на съкровището, после разбрахме, че е продоволственият склад от обоза на цар Михаил, а преди малко вие обяснихте, че това било Главната квартира.